НАСЛЕДСТВО
НАСЛЕДСТВО
В памет на дядо Кръстьо
Прегърбен и слаб,
с лице - ръждясал бакър -
за корица хляб
той ходел по чуждия кър.
И все присядал
край празна софра
със свойте дечица
и с баба добра,
отпускал ръце попукани
като ръкойки пшеница -
от лятна градушка очукани…
Тъй както ходел по чуждия кър
паднал веднъж и издъхнал,
а след тихата му смърт
татко от мъка помръкнал.
И получил в свойто детство
за прехрана
едно единствено наследство -
бедност голяма.
КАКВА КРАСОТА НА РАЗСЪМВАНЕ!
На Васил Бельов, партизанин, обесен в с. Елешница,
Разложко през 1944 година
Балконът спусна въжето предателски
и той тръгна към него -
венчалния пръстен на смъртта да приеме.
Съвсем неочаквано
всичкото синьо небето разсипа.
За миг някой очите му грабна
и нозете му увиснаха в празното…
Далечното светло гаснеше…
А отвисокото гласа на обесения чу се:
„Каква красота,
каква красота на разсъмване!”
И увисна след последния звук
като удивителен знак над света.
с. Елешница 1968 г.
ВНЕЗАПЕН ВЪПРОС
Защо внезапно да спреме сред път,
толкова рано ли всичко узнахме?
Угасна ли изгрева с птичия кръг,
всички ли тайни са ясни?
Защо се прибираме в свойте гнезда
и всеки към себе си чергата дърпа?
Защо да не търсим по пътя звезда,
стари мечти и надежди да кърпим?
Не трябва победните дни да са спомени.
дълъг е пътят до звездния връх.
Хоризонта нека по детски да гоним
и до последния дъх!
гр. Станке Димитров
16-24 декември 1968 г.
