Симеон Гатев

Сега, когато цялата земя
неспирно се тресе от злобен трясък,
към нова, светла пролет се стремя
и в смътни мисли бавно се унасям.

Кога ще стихнат кървавите дни?
Кога ли хората ще разберат, че
по всички земни ъгли, ширини,
за всекиго днес има мило кътче,

където да почине в студ и в пек,
където да отиде весел, радостен,
където щедро ведрото небе
ще избуи във ниви и в ливади.

Ах, тази нова пролет! - Светли дни
кога над морната земя ще звъннат?
И върху кръста от горчивини
не ще е никой никога разпънат?

Виж, - хоризонтите горят във кръв,
кръвта на падналите в боя взиждат,
ала, унесено във дяволска игра,
човечеството я дори не вижда!

——————–

в. „Литературни новини”, г. 3, бр. 20-21, Варна, 14. 04. 1944 г.