КЪМ ИЗВОРИТЕ НА ПОДВИГА
Хайдутството е родолюбиво зачатие у народа ни. То е имало различни изяви, но всякога е идвало като мъглите, ветровете и е носило на своето духовно въоръжение силата на народа!
Хайдутството е съчетавало силния дух на българина и неговата воля за свобода!
Като обществена проява то е носило в своите походи предаността към бедния народ и се е облягало на неговите плещи!
Народът му е въздал хиляди песни. И в тия песни са запазени спомените за войводи, хайдути и четници, народни бранители!…
Малко народи има, при които тоя път към свободата е възприеман или така осъществяван.
Това се дължи и на природата ни, велика и могъща - планини, гори, необятност!
Планината е бuлa закрилница на хайдутството. Под Мальовица се е бил Малю войвода и там е погинал. На Пирин Яворов поднесе своето вдъхновение и като четник се би с душманите.
По всички лесове са звънели песните на хайдутите, вдигнали се с оръжие срещу робството.
Само от Сливен и околността се наброяват над стотина воеводи! Из тая област в началото на миналия век, преследвани, се изселиха сто хиляди семейства в Румъния и Русия.
Те отнесоха по тия земи и спомените за хайдутството.
Прославата на хайдутството възвръща народа към изворите на неговата вяра и подвизи!
————————-
„Прослава на хайдутството. Юбилеен лист”, София, 24 август 1969 г.