Стефка Тотева

НАШЕНСКИ „ЛЮПЕН” СЕ РАЗВИХРЯ

Ако мислено подредим колоритните личности от престъпния свят като в онзи известен музей на восъчни фигури, в „Алеята на измамниците” на първия ред той достойно ще заеме  мястото си - мошеник от класа, според поколения криминалисти.

Той смята, че всеки може да бъде измамен. Всеки търси нещо и е готов да се довери на сигурен човек, за да го има. Един търси от нужда, друг - за да вложи парите си, трети - от завист… Мъжът залага точно на човешката слабост към вещите. И печели. В актива му на измамник фигурира дори председател на Окръжен съд. Залага смело, дори и на…смъртта. В критичен момент, преследван от измамените, сам разпространява некролога си, където пише, че е „загинал в мътните води на Марица”, обаче допуснал една грешка - разлепил най-много некролози в районите, където живеели измамените от него лица. Досетил се криминалният началник и по сигурен канал пратил хабер: да вземе да не е мъртъв, „да живее”, да не създава излишни грижи на полицията!

След като дълго и дълбоко обмислял предложението на криминалния началник , мъжът се решил. Вече му било омръзнало да играе на криеница. Това, че ще ходи пак в затвора изобщо не го стряскало - нито било за пръв, нито щяло да е за последен път… Проблемът бил как да се предаде, че да запази достойнството и нивото си. Направил „съобщение” - намира се в градската градина, да се потрудят малко и да дойдат да го вземат. С кола. Но не кой да е. Най-малко заместник-началник.

Една от последните му измами е жива класика. Дървен материал всеки търси. Особено в селата. Влиза  нашият хитрец в кръчмата, започва да разпитва за лице от селото. Името е грижливо измислено. Кръчмарят, разбира се не се сеща за такъв човек, но хитро се опитва да разбере от какво е продиктуван този интерес. Разпитващият не дава веднага отговор. Пита и за пощаджията, може би той ще се сети за търсеното име? Напрежението расте. Идва и първата плаха почерпка - колкото да се разприкажат. Е, тук той е в стихията си. Заплита бисерни бримки - ловко и професионално. Този, заради когото е бил толкова път от Пловдив, е негов приятел от казармата. Говорили по телефона преди седмица и се договорили да се видят днес. Човекът строи къща, трябва му дървен материал. И какво да прави сега с тези два и половина кубика хубави дъски, пък и на сметка са.

Почерпките валят. Започва уговарянето и наддаването. А-а, не, опъва се измамникът, аз дума съм дал, ще си ги търси човекът… И така в един момент/психологически точно изчислен/, той с въздишка приема парите, които почти насила му дават, късно през нощта се разделят с много уговорки за следващия ден. Следващият ден той е в друго село. Дървен материал. Приятел от казармата… И пак добра сумичка.

Уморени и изнервени от „геройствата” му, в криминалната служба го приемат без възторг. Той е възмутен: „Навсякъде, където видят редовен клиент, доземи му се кланят, а вие - още от вратата „Пак ли идваш” и „Пак ли с тебе ще се занимаваме”. Абе,  ако не съм аз какво ще работите вие?” После настанява пълничката си фигура на посочения стол, получава цигара и с неописуемо удоволствие разказва за поредния удар. Оставаш с впечатлението, че едва ли не е извършил всичко това, за да зарадва единствените си приятели - полицаите. С годините славата му отминава, ореолът гасне. Правел все по-дребни измами.  За срам и позор дори извършил кражба. Нещо, което и сам никога не могъл да си прости…

„БОНИ И КЛАЙД”  ОТ ПЛОВДИВ

Може би в началото и на двамата съпрузи дребните кражби са изглеждали „неповторими” преживявания… Още повече , че били бездомни - нейните родители  не приемали избора й, неговото жилище пък било завладяно от бившата му съпруга… Така, като на шега, преживявали по приятели, прекарвали дори нощите на “медения   месец” навън под открито небе. И двамата били без работа, което значи - без средства за семеен живот. И преди сключването на втория си брак той бил набрал опит в разбиването на магазини и павилиони. Сега имал сигурен помощник. Докато работел върху катинара или взломявал вратата на поредния обект, тя го прикривала и му съобщавала за евентуално възникнала опасност.  Откраднатото пропилявали веднага. Магазини за цветя, зеленчукови магазини, павилиони за цигари и бонбони, малки ресторантчета и кръчми, училища, пансиони, вили, адвокатски кантори… - това са малка част от  „адресите”, на които те гостували в малките нощни часове. Добили „самочувствие” и „отработвали” добре ударите - дори и в по-ранни часове, тя обличала работна престилка и била готова при необходимост да заяви че „шетащият” из магазина мъж е „общ работник”… Какво ли не преминало през ръцете им - от бутилки олио, до одеяла, тромпет, електрически печки, перуки, магнетофони, анцузи, пари - големи и малки суми /колкото намерят/… Само дето полицията развалила идилията на семейния им бизнес и ги пратила в затвора. В различни градове…

НАСЛЕДНИК ИГРАЕ „ВА БАНК”

Вързан със шнура на ютията и изплашено свит в ъгъла, малкият заложник посрещнал намерилите го родители с объркан разказ за случилото се… В апартамента нахлули двама маскирани /като тези по филмите/, очите им светели заплашително. „Знаем, че има пари, казвай къде са….” Той се дърпал, отричал, опитвал се да ги заблуди, но накрая, след като допрели нож до гърдите му… Показал им къде са скрити парите за леката кола. Двамата го вързали, пъхнали му кърпа в устата и изчезнали. Не, не може да ги познае, и двамата били облечени спортно, единият - по-висок. Гласовете им били страшни, единият шепнел, като че ли бил пресипнал, другият говорел носово.  Може би от маската се чувало така. Защо им отворил ли? Казали че са приятели на баща му. Майката го прегръщала и успокоявала, но всъщност самата тя имала нужда от помощ - случилото се я разтърсило и шокирало. Посред бял ден - обир. Бащата бил по-сдържан, но чувствително увеличил изпушените по времето на огледа и по-късно - по време на разпита, цигари.

Трудна, и на пръв поглед нерешима задача. Добре обмислена и добре изпълнена - точка по точка. Само дето не убягнало от очите на полицаите самодоволното изражение на дванадесетгодишното момче, което слушало притеснения разказ на бащата - колко време са събирали парите, как вече бил дошъл моментът и щели да си купят автомобила… От преживения шок, вместо да се умори и отпадне, момчето сякаш все повече се вдъхновявало и вживявало в случилото се, по някакъв необясним начин в поведението му проблеснало отмъстително удоволствие. Дванадесет часа продължил разпитът - сутринта с наведена глава и подпухнали от безсънието очи повело оперативните работници към детската градина, близо до голям хотел. На покрива, зад капандурата, с негова помощ намерили пакетчето с парите…

Оказало се - какво? Преди седмица, изнервен, бащата го напердашил за някаква беля.  Малкият обаче бил самолюбив и отмъстителен. Решил да „накаже” баща си и съчинил цялата история сам, сам я изпълнил доста успешно - скрил парите, върнал се в къщи, оставил отворена вратата, умело се вързал и престорил на малтретиран… Безспорно и полицаите, и самите родители били объркани и изненадани от подобно развитие на нещата… “Да се радвам ли, да плача ли….” - успял само да промълви бащата и запалил поредната цигара.

КОГАТО ВИ ПОКАЗВАТ ПЕЧЕЛИВШ ФИШ - БРОЙТЕ ЧИСЛАТА

Печалба от тотото, и то шестица - на кого ли не му е трепвало сърцето от подобна мисъл…С ръка на сърцето, признайте, бихте завидели на щастливеца… А пък той е от хората, които не знаят какво да правят с парите и ви гледа с объркан поглед, тогава пък направо да се пукнеш от яд - защо ли са му на такъв толкова пари. Ех, ако бях аз на неговото място… Ще се чудя ли?! Охо! Неволно в главата на онеправдания от съдбата са подреждат възможности - една от друга по-привлекателни и отдавна желани… А този с печелившия фиш гледа като треснат и върти съдбоносното късче хартия между пръстите си, сякаш те предизвиква да му го отнемеш в името на справедливостта….О, това е идея, защо пък да не видиш колко му е акъла на тоя?

И така механизмът е задействал - леко и елегантно, като добре смазан и умело замаскиран капан. Защото - това е капан, който разчита на човешката алчност, на желанието за лесна и бърза печалба. Защото, както може би се досещате, застрашеният да бъде измамен, всъщност е… измамник. И то виртуозен. Номерът с печелившия фиш с тотото минава неведнъж в различни градове. В тото пункта, където имаш свой човек, подаваш фиш, в който има банкнота - според споразумението. Връщат ти подпечатан, но празен фиш. След това изчакваш тегленето на тиража и попълваш печелившите числа. После идва ред на комедията и двоуменето - „абе, кво ли да правя с тия пари”, пускаш въдицата, правиш се на „тапа”, рибата обикаля, обикаля, но нали е глупава и заслепена от самочувствието си, захапва стръвта. На пръв поглед всичко е ясно - редовно подпечатан фиш, цифрите дето печелят - същите… Предлагаш на глупака достойна за „глупостта му” сумичка, черпиш го и го отпращаш без фиша. Само след ден разбираш измамата. Но е късно. Чашата студена вода е изпита до дъно. Идва ред на следващия „хитрец”. Кой знае докога е можел да се подвизава измамникът, ако не е бил онзи фатален случай, когато от разсеяност попълнил вместо шест, седем числа… Рибата била клъвнала, парите се брояли, когато изненаданият бъдещ собственик на щастливия фиш успял и да преброи до седем и да хване за врата измамника. Така са пропадали много „гениални” начинания - от едната разсеяност…

ИЗЛЯЗЪЛ ОТ ЗАТВОРА ДА ХОДИ НА БАНИ, ЗАВЪРТЯЛ ДАЛАВЕРИ, ВЪРНАЛ СЕ  ПРИНУДИТЕЛНО   КЪМ… СИВОТО ЕЖЕДНЕВИЕ

В реалния живот много често на крак прекарваме различни болести, като се стараем да им обръщаме по-малко внимание… Не е така в затвора. Там „нереалният” живот протича зад заключени врати, по строги закони - на управата на затвора и отделно, на обитаващите килиите /иначе казано - спалните помещения/.  Много неща липсват на осъдения - като започнеш от домашния уют и срещата с близките, приятелите,            колегите и стигнеш до най-дребното, на пръв поглед, но толкова необходимо - възможността да останеш сам със себе си. В тези лишения и мъки се крие и част от възпитателния ефект на наказанието, безспорно затворът не е и не може да бъде хотел, макар че задължително трябва да отговаря на прости човешки изисквания. Именно поради многото липсващи усещания за душевен и телесен комфорт в затвора се поражда и болезненото чувство за застрашеност и недоверие - от служителя в затвора, от съседа по килия, от коварна болест, която може да те сполети или която усещаш, че носиш в себе си. Понякога това наистина е болест, която подлежи на лечение, но в повечето случаи това е липсващата свобода с целия й спектър на малки и големи човешки радости. Лишените от свобода непрекъснато се стремят към лечение, искат да бъдат преглеждани и лекувани, вярват с упоение, че лекарят може и трябва да им помогне. В голямата част от случаите мъчителните болестни усещания биха изчезнали още с прекрачването на прага на затвора и вдишването на свободата… Законът за изтърпяване на наказанията разрешава прекъсване на пребиваването в затвора поради лечение. За съжаление на пръсти се броят случаите, когато отпускът се ползва по предназначение и предписание, повечето от помирисалите свободата хукват да уреждат стари сметки и да вършат нови  престъпления, след което много бързо се връщат „на топло”.

Така снабден с карта за Хасковските минерални бани, лишеният от свобода  излиза от затвора за месец, а се връща в него след година. Принудително, разбира се. За този период успява да измами свой близък, на когото обещал 330 торби цимент. Взел парите и изчезнал. За по-сигурно задигнал и портфейл с по-малка сума от дома на своя роднина. В Стара Загора се запознал със симпатична дама, която на чашка споделила тревогите си - трябвало да се уредят някои неща за получаването на жилище. С широк жест той й обещал да помогне - на другия ден обходили заедно учрежденията, той влизал от кабинет в кабинет, показвал документи /фалшиви, разбира се/, накрая взел „необходимата сума”, за да се закрепят нещата и… изчезнал. През задния вход. В Ямбол пък гостувал на свой приятел. На другия ден излезли заедно, с крайчеца на окото си отбелязал мястото, където онзи оставил ключа, по-късно се върнал и „си взел” всичко необходимо - пари, скъпоценности, дори малко храна. За из път. Нататък: във Варна в шумна компания се запознава отново с доверчива жена /те, жените като мухи на мед налитали на празните му обещания и вярвали на всяка негова дума/, тя пък имала проблеми с КАТ. Той, нали е с меко сърце, и си пада  по услугите, на другия ден се качва на фиатчето й и вместо към КАТ отпрашва към… Плевен. Но, „лоши хора” са тия, полицаите, влезли в дирите му и отново го върнали към сивото ежедневие - „ две напред, една назад”….

До следващия път. Защото него нещо пак го наболява под лъжичката, трябва да се лекува, човек е….

ДВАМА СЕ СДРУЖИЛИ ДА ПЕЧЕЛЯТ, ПОСЛЕ СЕ ИЗПОКАРАЛИ

Появата на облян в кръв мъж в първите часове на деня не е обикновена гледка. Когато обаче на същото място след половин час се появи друг мъж, също в кръв, с нож в ръка, молещ  за помощ, това вече дава повод до обяд в града да плъзнат какви ли не слухове…

Двамата мъже, които преди години са разтревожили града и са предизвикали бързите оперативни действия на полицията, условно ще наречем  Софиянеца и Кърджалиеца. В нашия град ги събира една нощ, чието утро, както впоследствие ще разберем, изгрява окървавено…

Решили да закупуват овце, да ги отглеждат и да печелят заедно. С по 20 хиляди лева в джоба /говорим за време, когато тази сума е доста примамлива/ трябвало да посетят приятел на Кърджалиеца, който на сметка да им предложи овцете. Преспали в различни хотели -  срещите им били конспиративни,  тръгнали рано сутринта, по тъмно.

Излезли извън града, преминали през железопътен мост и още дълго вървели по линията. Водел Кърджалиеца, но по едно време се спрял да оправи обувката си и поизостанал. Тръгнал, говорейки, зад гърба на Софиянеца. И в един миг го ръгнал с нож в гърба. Софиянеца изревал, рязко се обърнал и видял „съдружника” си да посяга към корема му. Успял да хване ръката му, и понеже бил по-едър и силен, да изтръгне ножа. Замахнал напосоки. Кърджалиеца изохкал, хванал се за лицето и побягнал назад. Нападнатият с нож в ръката, полегнал на земята, губел сили… След време се свестил и  залитайки се върнал обратно по дигата. Изплашените ранни пътници на автобусната спирка се развикали, но скоро били принудени да му помогнат, както направили и с предишния окървавен мъж. И двамата са озовали в спешна хирургия в различни отделения.

Естествено е разказите на „съдружниците” да не съвпадат точно в този пункт - нападение - защита. Оказва се, че в нощта преди опита за убийство в хотела е имало места, но Кърджалиеца  е предпочел да отстрани „съдружника” си, да не ги виждат заедно. От съпругата му станало ясно, че едва ли има толкова пари, отдавна не го била виждала, отдавна не внасял стотинка в къщи. Къде се пилеел - негова работа! Разпознато е и оръжието на престъплението - това е безспорно ножа на Кърджалиеца. Единият от свидетелите си спомня, че без да иска, докато разговаряли, той държал ножа и  чукнал с него един камък, собственикът скочил и искал да се бият - на острието се появили две черти, които ясно личат. Лошото е, че резките по острието на душата са невидими…

КАК  „ШАМПОАНЕНИЯТ ДЖО” СЕ УДАВИ В БИЗНЕСА СИ

Денят е мразовит, от онези, за които можеш да кажеш: топъл зимен или студен есенен… Според настроението. Само че на полицаите изобщо не им е до “природни картини”. Намерен е труп - мъж на около 30-35 години, добре охранен, със силно развита мускулатура, татуировка на гърдите и на лявото бедро, без видими следи от насилие, починал от силно „преохлаждане” на тялото - такова накратко ще бъде заключението на съдебния експерт по-късно. Но кой, защо и как  е „преохладил” тялото, тук заключенията са от компетентността на криминалистите.

До автомобила-цистерна се е събрала доста внушителна група работници от предприятието. При идването на представителите на полицията кръгът се разтваря и в образувалото се празно пространство и мълчание остава млад човек в работно облекло. Той е главният свидетел. Погледът му сочи отворения капак на цистерната. По стълбичката /приемайки неотменния ход на съдбата/ примирено се качва пръв шегобиецът-криминалист, дето все му липсвали убийства… Дълго гледал вътре и накрая извикал: “Тук е още!”

„Да не би да искаш обратното!” - промърморва някой от колегите му със също толкова изострено чувство за хумор…. След малко пристига и дежурната група със следователя. Защо на дъното на цистерната със шампоан има труп на гол мъж?

От краткия разказ на шофьора на цистерната стават ясни следните факти: всеки ден той возел пълната цистерна до близко село, където предприятието имало открит цех за разфасовка на шампоан. Нощем оставал да преспи, защото е от същото село, сутрин с празната вече цистерна се връщал в Пловдив - за следващия шампоанен товар. Нищо особено не се случило и този път. Сутринта обаче, когато отворил люка, за да започне пълненето, нещо му се мярнало на дъното… Гол човек. Извикал колега, за да погледне и той. Скочил уплашен отгоре, без да ползва стълбичката. Уведомил началството - нямало никаква грешка - вътре, в празната цистерна, лежал труп.

Дежурният следовател, след извършения „статичен оглед”, нарежда да се извади трупът. Силната цитрусова миризма  преследвала криминалните работници през целия ден, дълго след като се преборили с хлъзгавото тяло. „Шампоаненият  Джо” отпътувал към Съдебна медицина , а въпросите един след друг започнали да получават логичните си отговори.

Пострадалият се оказал от ромски произход и въпреки „силно развитата си мускулатура” вместо в цеха, предпочитал нощем да влиза в цистерната и да източва останалата на дъното скъпоценна течност. Наливал я в бутилки вкъщи и след това - на битака. Не било за първи път - събличал се и влизал, за да не изцапа дрехите си и за да остърже докрай дъното на цистерната. По всяка вероятност алчността и желанието да събере цялото количество шампоан и да увеличи „бизнеса” са го погубили.

Защо не е успял да излезе? Каква е била дребната случайност, обърнала  „картите на съдбата” откъм черната им, фатална страна, никой вече не можеше да каже. Понякога и сапуненият мехур може да се окаже смъртоносен.

БАБА  ГИЧКА  РАЗДАДЕ АПАРТАМЕНТИТЕ СИ, НАСТАНИ СЕ В КИЛИЯ

„Съжалявам за  това, което съм извършила…Декларацията, която показвах, я имам от 1977 г.  Един ден ме срещна бай Петър и ми каза, че моят баща ми бил оставил парцел в Рогош. Тогава той ми даде Декларацията,  обаче аз знам, че нямам такова място… Така с тази декларация аз започнах да измамвам граждани и да вземам суми от тях. По-късно за тези измами ме осъдиха.” Следва подпис на 73-годишна, два пъти осъждана за измами жена.

Наложените наказания не са могли да изиграят предвидената в Наказателния кодекс роля.  Един позакъснял хороскоп определя зодиакалния й знак „водолей”. „По начало вие сте човек с въображение, живеете преди всичко с мечтите си, с големите намерения, планове и надежди. Лесно се сближавате, държите се непринудено във всяка среда. Бихте спечелили от лотарията….”Дали е знаела очертанията на съдбата си условно наречената тук баба Гичка или интуитивно и хазартно е разиграла картите…

А те в повечето случаи са били печеливши, защото е заложено на човешкото състрадание и съпричастие. Мястото на измамите обикновено е градината пред Централната поща. Така е било и със свидетелката от Асеновград, дошла в Пловдив да купи лекарства за мъжа си. Прахчетата трябвало да се приготвят за определено време и жената поела бавно по централната улица. Било слънчево и приятно. Приседнала на пейка в градината пред пощата. До нея приседнала приятна възрастна жена. Въздъхнала. Нали знаете как става между жени - от дума на дума. Тревожи се баба Гичка, синът й от 10 г. е в Германия, не се обажда, какво да прави с апартамента в София. Иска й се да го замени за жилище в Пловдив. Но пък няма близък, на когото да се опре  в старини. Уреждат си среща в Асеновград. Чакат я на автогарата като скъпа гостенка, водят я вкъщи. Докато обядват, историята за неблагодарния син е разчепкана детайлно. Хора сме, ще си помагаме, намесва се съпругът. В негово присъствие й дават пари да започне прехвърлянето на апартамента и да не се тревожи - отсега нататък има на кого да разчита.

Баба Гичка не се и тревожи повече, прибира парите и след време отново сяда с въздишка на пейката пред Централна поща. Версията е малко по-различна, но основните щрихи са същите - има парцел в село Труд /?/, строи апартамент в Пловдив, а в София има друг - спечелен от лотария. На всичко се намира колая в този живот, но като няма близки! Синът вече десет години все в тази Германия. И така кълбото на измамата се разплита и нишката му оплита поредното отзивчиво сърце. Сумите са различни: 800 лева, 900 лева, 1100 лева, 1882 лева, 2400 лева… Веднъж дори за „сделките” по прехвърлянето на „имотите” успяла да изкопчи 16 695 лева. Когато измамата се разкрила, върнала 1300… Останалите? Ами като сложим чертата, както са направили в съда, от февруари 1987 г. да август 1990 г. баба Гичка е „глобила” много добри хора за обща сума 40 034 лева, от тях е възстановила само 2200 лева. Съзнава, че извършва престъпление и ще носи отговорност, но тъй като трябвало да връща на едни, мамила други…

Възрастта не винаги е белег на добродетел, когато времето се затопля и на пейките слънцето припича приятно. Внимавайте кой ще седне до вас - Баба Марта или баба Гичка…