ПРОЛЕТТА
(импресия)
Почука южнякът по къщи и обори в една късна нощ и прогони студените тръпки на земята. А тя, великата и жадувана Магьосница, дошла след дългата и студена зима, размаха дълги и светли коси и обсипа с топлина и нежност дворове и градини.
С вълшебен глас тихо и нежно прошепна: “Добро утро, трудолюбиви стопани, аз съм предвестницата на щастливото и плодоносно лято!”.
Подухна лек ветрец и отвори сърцата им. Грейнаха в усмивка цветята. Нежните стръкове на всичко, което те бяха посели, изпълниха полята. В чуден танц се извисиха пчелите над белите цветове на плодните дръвчета. Високо над тях затрептяха нежните крилца на чучулигата и тя им изпрати нежен поздрав от чудна песен.
Топлите лъчи на младото пролетно слънце само за няколко дни преобразиха в нова хармония цветните градинки. Отрониха се сълзите на кокичетата и до тях затрептяха сините и червени камбанки на зюмбюлите и игликите.
Наведоха главички жълтата перуника и нарцисите. От цветовете на теменугите се отрониха тихи въздишки и с чуден аромат обсипаха простора. Упоиха с нежност и плиснаха млада стопанка, очакваща най-свидното - майчинството.
Заехтя в камбанен звън просторът и в него се понесе най-сладката песен:
- Хора, аз съм пролетта! Усещате ли, нося ви най-жадуваната радост! Не чувате ли моята музика в простора!
И тръгнаха работливи стопани към полята, жадно обгърнали с поглед кърмилницата-земя.
А тя, великата Магьосница, нашари с чудни краски овощните градини. Видях я как помага на сръчни лозари в резитбата на лозята. На немощна старица, която с малка мотичка чоплеше цветната си градинка. На младо семейство, което засаждаше плодни дръвчета - а може би с това и мечтите си.
Погали пръснатите стада по припеците на баирите. Пъстро агне избля, припна към майка си и засука топлото мляко.
Здрависа нежно кошута, натежала и вдигнала трогателен взор, а светъл лъч заигра по тялото й.
Тя, пролетта - нежната, бялата, вълшебницата! С тиха стъпка се спря пред две момиченца, които играеха унесено. Те примижаха с очички от топлите лъчи и махнаха за поздрав. Едното от тях с прочувствен глас заговори:
- Здравей, мила вълшебнице, най-очаквана от всички сезони на годината!
„Ей, хора, аз съм пролетта!”
Звънят небесните камбани, шумят пролетните гори и повеи. Един зов, една мечта в живота на всички, бяла и светла като нея - Вълшебницата, Пролетта!
