Радослав Игнатов

Фрагменти от подготвяното за второ преработено и допълнено издание на излязлата през 2015 година в издателство Фабер книга „В гората с изговарящите хора”

***
Работната среда на проницателя е винаги мракът. „Предпознание” или „Следпознание”? Хората казват, че познанието е онова, което остава след забравеното прочетено. С течение на времето думите винаги се оказват действителност.

***
Когато човек не разбира нещо в даден текст, винаги смята, че в него има някаква недоизкусуреност. Случва се обаче и тъй, че той възприема неразбираемото като тайнственост и загадъчност, високо ниво на ума или ситуацията, които не достигат до неговата глава. Ние подминаваме собственото си неразбиране, ала това не значи, че го забравяме: светлината на мисълта вече ни е погълнала.

***
„Оцеляването на българина” - въпреки баснословното търпение на българина, е ярък подвиг на волята, неутолима жажда за живот, които прикриват непреклонността на гордия човек. В неговата история има толкова много любов, вяра, отговорност и солидарност, страдание и възторг, мечти и осъществяване, телесност и дух, безкрайни пространства, събрани сякаш в една само орехова черупка. И - разбира се - пълните противоположности и отрицания на всичките тези понятия, неща.

***
Неустоимо е желанието на тялото да тръгне по пътя на съблазънта. И като следствие, грехът априори се продава по-добре от благочестието; гордостта е по-ценена от смирението.

***
Яворов: поетическата му мощ има парадоксален, непреднамерен ефект на отчуждението от прекомерното вживяване в повърхностната очевидност на конфликта между авторовото аз и реалността, за да се яви тя като надживян атрибут на една наджанрова поезия. Социалната озвученост при него по никакъв начин не прекъсва набиращата скорост тяга на тъгата по света и волята му да покачва напрежения и неовладяни страсти, да нагнетява вътрешната учлененост на намерения ритъм.

***
Обратно на традиционното разбиране, с възрастта ние не придобиваме смисъл, а го губим - след всяка натрупана година към възрастта му, човек става по-мъртъв с цяла година.

***
В натрупването на Познание всяка новост е и нова възможност за провал. В този смисъл: как цели вечности назад светът се е разпадал на фосфоресциращи в тъмата атоми!

***
Христо Фотев - в по-голямата част от неговите словесни сборове сякаш няма конкретика, в стиховете му има пейзажи на душата, „играят” самодинамиращи се фигури, прелитащи из пространствата, в авторовите внушения се долавят послания, наситени с дълбочина, тъмнина и всепроникваща светлина. И се получава нещо обратно на онова, което читателят е свикнал да следва с ум и очи: композицията поглъща погледа, който в напрежението си открива силуети, очертания, движения, взаимоотношения, тотално регистриране на света, в който всички ние живеем, но ги открива като състояния, „поглъща” ги не само като част от личностното мисловно пътешествие на автора, но и като общуване, като съкровено споделяне.

***
Познатият ни свят отдавна е станал сив, цветовете отдавна са загубили своята яркост поради многократното му използване. Ние му отдаваме живота си, като безкрайно повтаряме един и същи запис, една и съща програма и изпитваме едни и същи чувства, надежди, очаквания, като старателно си даваме вид, че вярваме в разнообразието на ходовете и непредсказуемостта на перспективите. В същото време в най-съкровените кътчета на ума си знаем, че се движим в една единствена пътечка, която нямаме смелостта да напуснем.

***
Честността и искреността са в основата на всяко голямо произведение в областта на изкуството. Само чрез тях пред теб се отрива възможността да сътвориш неподправено духовна атмосфера или казано просто, да излееш мисъл в пространството, онази мисъл, чрез която да събудиш човешкото същество, да съобщиш на човечеството: дръж се, животът понякога може да бъде прекрасен!

***
В гората булеварди и улици няма. Има пътеки, доста често или непроходими, или в посока, съвсем различна от твоята.

***
В стремежа си да се извисят над околните някои хора са толкова невежи и безпросветни, самовлюбени и недосетливи, нагли и безцеремонни, че въпреки публично известната си значимост в това отношение, когато успеят да блеснат, не схващат, че да си глупак не е лесна работа.

***
В мирновременните обществени проявления никой досега не е успявал безкрайно дълго да подменя функционалното действие с неговата имитация, политиката, с тактика, принципите, с опортюнизъм, а трезвия анализ - с политическа коректност.

***
Озъби ли се куче срещу куче, бъди сигурен, че и двете ще избягат, появи ли се насреща им каквото и да е друго животно, предизвикало страх, любопитство или интерес в тях.

***
Целият живот на човека преминава в безкрайно очакване. Очакването е различно от чакането. Чакането е празно време, пропуснато битие, не-действие, скука, вцепенение, спиране, досада, кратковременна смърт. Очакването носи всепоглъщаща ведрост, изпълнено е с надежда, обещание, то натрупва смисъл и сила, спасява живота от метафизичната скованост на безнадеждността, безсмислието и безпътицата.

***
В Китай живеят над 60 нации. Живеят съвместно, съвсем спокойно със свои традиции. От друга страна, в Китай живеят около двайсет процента от населението на планетата - в Европа и Америка ние сме около десет процента. А си въобразяваме, че сме Центърът.

***
Разбирането идва от Разума. Но онова, което прави възможно Разбирането, е Поривът на битието, а не Разумът, казват китайците от древността. Още тогава те са схванали, че Разумът и Битието са разделени от пропаст. Онези, които са дръзнали да се хвърлят в нея, са намерили или смъртта си, или Вечен Път, по който вее само свирепият космически вятър.

***
Да изградиш стил е трудно, още по-трудно е да създадеш живопулсиращ свят. Най-трудно в изкуството обаче е да приемеш смъртта. Смъртта като институция, към която да се обръщаш не само емоционално, но и екзистенциално: да признаеш величието и авторитета на онези единици изсред човечеството преди теб, които са изградили настоящето, но и твоето бъдеще - от ефирната празнота на изминалото се време.

***
Ако човек забрави неконтролируемата си жажда за притежание, целият свят щеше да бъде негов.

***
Тревата е по-силна от дъба, тя никога не се пречупва от вятъра, защото го следва.

***
Когато пътят към една цел се окаже прекалено дълъг, целта губи от смисъла, вложен в първоначалното й значение.

***
С течение на времето искреността на истинския творец в дадена творба се превръща в социална активност. От обикновен мисловен експеримент, тя се превръща в класика, класиката - във вечност.

***
Най-съкровеното, най-честно, най-искрено, най-точно, най-разбираемо, най-светло и най-дълготрайно поезията се е възприемала като сегашност от едно отминало, несъществуващо или предполагаемо време.

***
Не можеш да криеш дълго онова, което не можеш да надживееш и понесеш.

***
Мигът на болката е по-безкраен от вечността на славата.

***
Да направиш текст, пълен с живот, от думите, думите да притежават динамика, енергия и мощ; да си поет означава да си перфектен в Словото, перфектен в Изказа, Ритмиката, Строфиката, Мелодиката, римата - ако има такава, - Самобитността в поднасянето на текста, Пунктуацията и Правописа - в това се състои уважението към Словото, към Собствения Продукт, към Таланта, даден ти от Бога, към Магията, каквато е Поезията…

***
В бързия и безмилостен, всепоглъщащ поток на Времето, чувството за история винаги, макар и постепенно се просмукват митологическите нюанси на мисълта, която винаги има силата на емоционално натовареното с възхита въображение, обагрено от далечна, отчаяна красота.

***
Поезията е повече или по-малко разглеждане на съществуващи предмети в несъществуващи обстоятелства. А и проникването им в тях.

***
Както казва Кенет Уайт, поетът винаги е готов да рисува извън Познатото: симфониите на вятъра над озлатената земя, песента на нощния глухар, приспивните движения на видрата в шептящата река; викът на бдящия над пустошта орел, вълните връз шлифованите от приплъзването им камъчета и мидени черупки - когато си все още дете…

***
В саморазрушителната мощ да бъда цялостен из цялото понятийно безредие и подробностите на обяснения ми вече свят - в свободната игра на думите и тяхната енергия, в обществените структури, опасностите от разпад и ново преподреждане на фигури, на имена и форми - познанието, вълнението, страстта към неизбежното и неизвестното, вълнението при изговарянето на интимности: и Разумът, и Сливането - дори посоката на Множественото Движение е една и съща. Защо обаче човекът предпочита недоказаната пред доказаната истина?

***
… от мъртвото подреждане на умозрителния свят - до хаоса от напреженията из центъра на енергиините полета от сенки, шарки, багри, музика и думи; в сглобките от въображението - една след друга, една в друга, една над друга думи, мистерии от сбор, не като предмети, а като присъствия и състояния. И ако пътят прояви внезапната си милост, полето е открито, вратата е отворена!

***
… вихрите от кръгове в дълбока вода след хвърления камък, играещата риба над повърхността на стихналото езеро, цъфтящото ябълково дърво, обвесено от жужащи пчели, проливният пролетен дъжд, враните над полюшващите се житни нивя - плаващ свят, в който неуморно съзнаваш, че си единствен и кратък и че нощта е все още далече.

***
Да скиташ без цел по света не означава, че си свободен.

***
… принудителна изолация, самота, телефон, разнопосочни опити на интелектуалния свят да рационализира пластовете в планетарния бит, виртуален множествен свят, внезапно забравил големите ценности на живота в съвсем близкото минало; демонизиране на ближния в начупено на странни парчета пространство - тревога и страх; времевият ритъм е нарушен, променено е отношението към смъртта - няма гробове с оплаквачки, ритуали и паметници, има общи ями, ужас, покруса, бягство във и от времената; обичайни заподозрени, евреи, бежанци, чужденци; смяна на пол и религия, бездомни котки, глутници кучета, вълци и плъхове. И пълнолуния - небесни пътища в уединената светлина!
… Чума. Вируси. И разновидности. Здравеопазване. Икономика. Кризи. Сблъсъци. Обрати. Взривяване на общочовешките очевидности. Няма партии, няма режими, има двубои между живи идеи и идеи от лесното статукво. Животът става опасен, труден и кратък. Сляп води глухи, глухи предвождат слепци. Човеци се хранят със сенките на родителите си. Кои са добрите, кои - лошите; кои - нормалните, кои, лудите, кои, врагове, кои пък, съюзници? Въпросите са поставени. Чакаме отговори.

***
… Обичал си само тогава, когато онзи, към когото си изпитвал любов, отдавна си е отишъл, а ти цял живот правиш непрестанни опити да забравиш обидите и да си спомняш с нежност за него.

***
Едва когато загуби нечия любов, човек започва да търси истината.

***
Главоломен успех и засядане в калта. Всекидневният репертоар от колебаещи се действителности, същности, с които всеки талант трябва да се справи. Също така, скромната самота. И тишината. В капана на думите, където е тихо като на дъното на езеро - да облагородиш стойностите на цялото, да уединиш и събереш съставните негови части, да му дадеш облик и съдържание с достатъчно жизнеутвърждаващи функции в полза на целостта. Това ли бяха мисловните въртопи, от които се опитвам да се спася още от първите години на моята младост - до днес?…

***
Не подценявайте никога фантазьорите - има толкова много неща, които никога не биха съществували, ако не бяха се появили в човешкото въображение.

***
Въодушевление и стон. Свобода и безпомощност. Изобилие и празнота.

***
Всичко, което се случва, трябва да се знае и огласява. Тайните са лъжа. Споделянето е щедрост, мълчанието - кражба.

***
През целия си съзнателен живот чрез писането съм се стремял да намеря онзи свят, в който детайлите само се споменават, докато търся спойката между тях.

***
Кръгът, Кръгът като омиротворение, Кръгът като символ, Кръгът като концепция за съда, периферия и линия. Закръгляне, завършване, залуняване, завъртяване - Кръгът като край, който преминава в ново начало. Кръгът като кръгла дата. Кръгът трябва да бъде кух, в него да има празнота, която да се запълва.

***
Когато всички основания за оптимизъм са изчерпани, остава надеждата.

***
Не знам човекът в звяра да е допълзял до раждане - обратното е необхватна гледка покрай нас, не само във виделината на деня, а и под закрилата на всички знайни и незнайни нощи върху земята с бягащи по бойните полета сенки.

***
В срещите ни липсваше каквато и да е сюжетност. Седяхме и разговаряхме. Впрочем, почти през цялото време аз слушах и зад звука на думите му вътрешното ми мислене работеше със светкавична скорост: сглобки от отделни мисловни късове и отломки - калейдоскоп, наподобяващ римска мозайка, предизвикани от неговото телесно и словесно присъствие на масата, с вечната цигара между тънките пръсти на красноречиво допълващата мисълта му ръка: фрагменти, дошли сякаш от други житейски картини и изображения в други галактически измерения, за да се сглобят в напълно нови, вторични светове и нови пространства със съвършено други, странични емоции и преживявания. Двамата бяхме едно цяло, всъщност и двамата стремително сме се носили в магията на съпреживяната мисъл.

***
… защото нито една от съществуващите цивилизации, създавали се и процъфтяващи във вековете до днес не е умирала от насилствена смърт, всички са се самоубивали.

***
Продукт на изключително внимание към най-отстранения мисловен детайл и акцент - подвижен и динамичен, с цялостното комплексно излъчване от него усещане, - в процеса на глаголното действие сюжетът, композицията и цялостта на духовната връзка понякога може да запулсира и се раздвижи, подредена в съвсем друга от първоначално вложената в нея динамика, със съвсем друга, видимост, озвученост и прескоци на мисленето като душевно движение. „Алхимията” в словесните превъплъщения /практики/ на ума понякога може да принесе непредвидими резултати от онова, което логиката и причинно-следствените връзки първоначално са ни посочили.

***
Анонимен, без следа, далече от късмет и вдъхновение, да съзнаваш, че гората край планинския поток ще защити тревите покрай корените й от идващия мрак в проблясъците на осребрената луна - гората се надига, полюшва се и чезне пред окото, за да се вреже в утрото, дъхтяща на смола, на мащерка и козе мляко, затънала в роса…

***
Да обърнеш жизнеутвърждаващо внимание на социалното неравенство означава винаги да вземаш страната на по-слабия.

***
Оцеляването на българина - кървав подвиг на волята, жажда за живот, непреклонност на гордия човек. В неговата история има толкова много любов, отговорност и солидарност, страдание и възторг, мечти и осъществяване, телесност и дух: безкрайни пространства, събрани в орехова черупка. И - разбира се - пълните противоположности и отрицания на всички тези понятия.

***
Никой никога не е твърдял и няма как разумно да се твърди, че първо е имало Време, а после, във Времето Бог е сътворил Вселената. Още в IV век св. Августин в своите Изповеди е изяснил този въпрос: Самото Време е сътворено от Бог заедно със сътворението на Вселената, затова не може да има „преди това”, не може да има Време вътре, в което Той да е сътворил Вселената. Бог пребивава отвъд Времето в измерение, което наричаме Божествена Вечност. Времето е тварно. То е сътворено. Сътворението на Вселената/Материя-Пространство-Време е определение извънвеществено и извън пространствено, следователно не може да бъде оспорвано чрез боравене с тварни /времеви, пространствени, материални категории.

***
Не бива да забравяме, че марксическата философия не е от пролетарски произход. Тя е създадена от буржоазни интелектуалци и принадлежи към рационалистическата традиция на европейското Просвещение.

***
Изричаш заглавието си като заклинание, следва надграждането: продуктивна за ума и сетивата рефлексивност - тела, движения и гласове, костюми, мизансцен, отправни точки на познанието, превърнало се чрез натрупването в чудо, а оттам, в протежение на обработената мисъл, в отдавна търсена реалност.

***
За да станеш майстор в писането означава преди да си отбелязал сбора на детайлите, в целостта на „предварителното” си мислене да си в състояние да преценяваш със светкавична бързина дали в тази цялост нещо е вповече или пък недостатъчно.

***
Всяка новост в областта на човешкия опит е и нова възможност за провал на нейния автор. Как цели вечности назад преди да придобие Нова Цялост, светът се е разпадал на фосфоресциращи в тъмата атоми!…

***
Моите съжаления, страхове и печал; забравеното в миналото, настоящето и бъдещето; незабравеното и незабравимото: променливата гледна точка през прозореца; парчетата изписана или недокосната хартия; прочетеното, преживяното - плетива от дати и събития… Понякога усещам, че има нещо скрито в мен - от мен самия.

***
Да не забравяме, че красотата е и енергия, не само естетическа и физическа даденост.

***
Страданието винаги ни е правило будни.

***
Място няма навсякъде, бъдещето ни никога не е задължително - всичко в нас и край нас е толкова проникновено и драматично!

***
… и ако не бяха сънищата, на какво разчитаме от време на време?

***
В стремежа си да открие златната жила, човек е в състояние да гътне цели планини, без да подозира, че върви по пътеки, прокарани върху купища злато.

***
Само онези, които не се боят от мощта на таланта си, съумяват да се възползват от него.

***
Човек е склонен винаги да избира по-далечните пред по-малките злини.