Красимир Власев

УЛИЧЕН СЮЖЕТ

на улицата в споделената реалност
един човек вървеше без причина
в причинно-следствения свят

той отмина будката за вестници
отмина тото-пункта магазина за цветя
прекрачи уличните правила
като пресече на червено

край него бързаха неразгадани хора
разкъсвани от противоречия но още цели
чиито междупръстови различия им пречиха
да си подадат ръце

стигнал до никъде човекът спря
обърна се назад полека тръгна
и никой не разбра защо вървя до там
защо се върна

СПОМЕН ОТ СМОЛЯН

Тук съм служил войник.
Тогава градът беше нисък
въпреки надморската височина -
само с две-три извисени сгради
и един учителски институт.

Всяка неделя на кино ни водеха,
но нито един филм не видяхме,
понеже поради някаква хронична
причина
със студентки салонът се пълнеше.

Те гледаха филма, ние гледахме тях.
С периферното зрение изучавахме
техните профили, скули, лицеви мускули,
сякаш ни предстоеше изпит по анатомия.

После чух, че градът се разраснал
с още етажи към надморската си височина.
Но когато повторно минах от там
аз град не видях, а само огромен
скрит дълбоко в сърцето ми спомен.