Богомил Трифонов

То бе ушито в град Самара
и бе извезано с любов.
На алест кон дойде в България,
за да изпълни дълг суров.

И опълченците гo вяха
в дъжд бесен, в облаци от прах.
Закриляше, подобно стряха,
от малодушие и страх.

Загинаха под рой шpaпнeли,
сред адски пламъци безброй,
шестима знаменосци смели;
Калитин - шестият бе той.

Но то не падна на земята.
И днес в музея тихо бди.
Напомня ни за свободата,
в чието име победи!

—————-

в. „1878″ - юбилеен вестник на СБЖ, 3 март 1958 г.