Елисавета Багряна

Като в немирна, многолюдна челяд,
между ни често имаше раздори,
и спор, и караници, и борби.

Видя светът - брат с брата се разделят -
изострили се воли непокорни, •
непримирими - брат се с брата бий!

И ето, в разпрата, врагът издебна,
стремглаво връхлетя, в земите родни,
подпали до небето чер пожар.

Овъглени са златни ниви хлебни,
изпепелени градове, - заводи,
опустошени - плевник, дом, хамбар.

И придойдоха кървави реките -
Вълтава, Висла. Сава, Дунав, Днепър,
с мълва за ново робство и за смърт….

Но сепнахме се. Вдигнахме главите.
Вихрушка бяла се изви от стените
и всички ни унесе в своя път.

Прогонен и сразен е днес врагът ни,
сега пожар е в неговата къща,
и неговата челяд е без дом.

А ний сме в братската редица плътно -
срещу врага се брат със брат прегръща
с една повеля - вражият разгром!

А после - възродени и свободни,
един до друг с човечеството цяло,
ще съградим порутения свят.

Да екне песен в ниви хлебородни,
и слънцето, в заводите изгряло,
да освети - човек човеку брат.

———–

в. „Народна борба”, г. 2, Хасково, 2 март 1946 г.