Кирил Гюлеметов

Вий знаете ли тоз край, где розите цъфтят
кат устни алени в любовен свян, в захлас,
и славей лекокрил въздиша в утрин час,
и кат загадка, блян на някой бог, стърчат
в безмълвие и сън планински върхове;
где бляскат ледници и бурята реве,
и с волен, царствен мах, над бездни и скали
преброждат висоти надменните орли,
и буен водопад с вълните си сребристи
пилей при плахий зрак сълзи брилянтно чисти,
кат буди с кротък плач гори усамотени,
и сякаш великан пленен, овързан стене,
где бистри извори прохлаждат долините,
а там шумят липи, бръшлян кат жив пълзи,
и в летен задух, пек, на сянка спят сърните
в спокойна самота, отбегнали врази (1).
В безбрежните поля, где бедния орач,
художник самоук, бразди в нивя чертай
и в пламенни зори и в теменужен здрач,
с химн чучулига в приволний шир играй;
полъхне тих зефир - въздишки с тайна страст,
и залюлей жита с приведен златен клас;
там дрънкат сърпове през дните летни, жарки,
отеква весел смях от гиздави жътварки
и ей ливадите, где сено миризливо
събирахме - долището пустинно диво,
къде цветя и плодове берях,
реката пенеста, где къпех се, ловях
игриви рибки и в безгрижие летях
с най-леките крила на сънища лазурни;
и наший беден дом, где минах дни безбурни,
где ластовицата от южните страни
ведно със пролетта ни носеше привет;
и нямах още храм, без жрица, в съсипни -
кат в сказочен чертог (2) летях над целий свят.

О, там се появи под чудни небеса,
на моя златен сън предутринний разсвет,
от музата приех там първия привет
и обласка ме тя с чаровни словеса…

Бездомният ми дух към там сега лети,
възкръснал спомен днес съблазън в него лей
и гаче (3) чувам пак камбанний звън вечерен
в безбродни широти, със трепет неизмерен,
с вълшебни звукове кат арфа да трепти…
О, тоя роден звук и днес ме пак лелей (4)
и тихо ми мълви за блян възторжен зов:
над отрок (5) спящ честит любяща майка пей
с такава необятна нежност и любов…

——

списание „Теменуга”, 1909 г.

——————————

1 - врази - врагове (арх.)
2 - сказочен чертог - приказен дворец (от рус.)
3 - гаче - като че ли (диал.)
4 - лелей - кара ме да бленувам, да мечтая (арх.)
5 - отрок - новородено дете (арх.)