Елспет Дейви

Елспет Мери Дейви (на англ. Elspeth Mary Davie) е шотландска писателка, журналистка, художничка и преподавателка по изкуство и рисуване. Тя е родена на 20 март 1918 г. в Килмарнък, Шотландия. Завършва Edinburgh College of Art, D.A. в Шотландия. Омъжена е за Джордж Елдер Дейви (философ и преподавател), има една дъщеря. Сътрудничи активно на литературни списания, включително „Transatlantic Review” и „London”. Елспет Дейви не от най-продуктивните писатели, на пък за сметка на това почти всяка нейна книга е събитие в литературния живот на Обединеното кралство. Това и донася и редица литературни награди, сред които наградата на Шотландския съвет по изкуствата, 1971, 1977 и 1979; наградата за разказ „Катрин Мансфийлд”, Английски център, Международен ПЕН клуб, 1978 г., Годишната награда на асоциацията на британските писатели за сборника „Говорещият с прилива” и др. Дейви е автора на четири романа, но голямата и национална и международна слава се дължи предимно на късите разкази, събрани в пет сборника. Разказите и романите на Дейви често изобразяват дълбокото влияние, което привидно незначителните събития оказват върху развитието на човека. Тя умее като малцина други да превръща тривиалните инциденти в необикновени ситуации и изживявания. Творбите й се отличават с проницателно внимание към детайла и изострено живописно чувство за пейзаж. По-дългите творби на Дейви отразяват темите и прецизния стил на нейните кратки разкази. Още в първият й роман „Осигуряване”, 1965 г., витаят духовете на драматурзите абсурдисти Йонеско, Бекет и други. Авторката очертава „болезнения абсурд” на романа със сигурно усещане за черна комедия. В романите си и особено в разказите Дейви предоставя кратки погледи не на ежедневните навици, а на различни доминиращи страсти - неприязънта на учителя по пиано към синтезирана фонова музика, мечтите на възрастна вдовица за пътуване. Вместо тромави описания и разсъждения, използва поредица от разговори, за да развие действието в творбите си. Тя майсторски разкрива различните гледни точки с неподражаемия блясък на физическото им описание. Под перото на Елспет Дейви излизат романите „Осигуряване”, 1965 г., „Катерачи по стълба”, 1978 г., „Създаване на сцена”, 1984 г., „Излизане на светло”, 1989 г. и сборниците с разкази „Искрата”, 1968, 1984, „Говорещият с прилива”, 1976, „Нощта на смешните шапки”, 1980, „Стаята на пътешествениците”, 1985 и „Човекът, който искаше да мирише на книги”, 2001 г. Елспет Дейви умира в дома си в Единбург, Великобритания, на 14 ноември 1995 г.


Публикации:


Проза:

АЛЕРГИЯ/ превод: Любомир Духлински/ брой 166 март 2024

ПЕШЕХОДЕЦ/ превод: Любомир Духлински/ брой 167 април 2024