Ели Видева

Новата книга на Светлана Николова „На раменете ми” сякаш е понесла целия свят в „Сините очи на надеждата”, търкулнала е „Обло камъче в дъгата”, за да сътвори „Кръпки и криле”, чрез които да дарява „мисли за летене”.

Тази поезия е лирична и неподправена, дръзка и обичаща, богата на красиви словосъчетания и изрази, но подплатени с ясна човешка позиция.

Емоцията и стилът й създават обаятелен свят, от който не ти се иска да излезеш. Тя извира отвътре и не те оставя, докато не се потопиш в дълбините на нейните прозрения.

Светлана Николова улавя тънките нюанси на тъга, любов, общуване и алиенация без крещящи фрази и натруфени изрази чрез впечатляващ с искреността си образен поетичен език.

Стиховете й са попили и кошмара на съвременния полудял от злоба и смърт свят, но и чистата яркост на безпределната любов към човеците.

Книгата показва завидна творческа зрялост, знак за умението на авторката да се вдъхновява от живия живот във всичките му измерения.

А в него диша един магичен „дъх в огледалото”, независимо, че „тъгата е трудна дума”, те, „лодките тръгват по светло” там, „където се влюбват реките”.

И пътешествието в поезията продължава!