„ЗАД ПРЕДЕЛА НА ДУМИТЕ” - ПРЕДГОВОР
Когато усещането за социална справедливост узрее като грозд в душата на поета - прозрението е в основата на неговото творчество.
Настоящата шеста поетична книга на Радка Атанасова - Топалова, е едно своеобразно допълнение към последните й две книги - но с по-висока летва в стилистиката и образността на творбите. Те са с многопластова значимост, ярка метафоричност в смисъла и посланието.
Поезията е вопъл на чувствителността в изблика на човешките проблеми и оригинално пресъздаване и внушение, чрез завладяващо слово.
Поезията на авторката докосва нежните лирични струни на читателя със завладяваща образност, жажда за красота и обич, принадлежността си към род и родина и болката по неволите й.
Тя е изпълнена с тревога за утрешния ден на планетата ни, като убежище и духовна енергия, която ни държи изправени и живи, както и за равновесието и взаимността в тази крехка и ранима симбиоза.
„Зад предела на думите” е послание на една зряла творческа личност, влюбена в есента на земния си път.
Прозряла непреходното в живота и мисията на поетичния слог за едно по- добро духовно сливане на човешките души, за корена - като начало на дървото на живота, за връзката с делата и нравствеността на предците ни. За нашето днес, което е само наша отговорност.
Социално значимото прозрение в стиховете на Радка Топалова е доминиращо и в прозаичните й творби, както и в нейната публицистика, като дългогодишен член на Пловдивското журналистическо дружество „Европрес” на СБЖ.
Тя е член на един от учредителите на Клуба на духовността МИЛЯ в гр. Пловдив.
Когато затворите последната страница на поетичната книга, вие ще гледате със сърцето си към нейното вкоренено плодно прозрение- онова зад предела на думите!
Към едно безоблачно небе, изпълнено с дълбока метафорична надежда… за небето в нас.