Георги Георгиев

1. Какво ще ни посъветваш, Апостоле

Присъствах на среща в СУ “Св. Климент Охридски”, посветена на 140 години от процеса в София и гибелта на Апостола.

Интересно беше въведението на професор Дойно Дойнов относно османотурските документи по процеса, изложението на доцент Пламен Митев за изяснени и спорни въпроси по Арабаконашкото приключение и процеса в София, емоционалното слово на професор Иван Стоянов за поведението на Левски пред извънредната следствена комисия.

Другите оратори: ст. н.с. Огняна Маждракова, доцентите Пламен Божинов и Димитър Цанев, д-р Иван Иванов, Кети Мирчева, Иван Лалев, Дора Чаушева изнесоха конкретни факти и анализи на документи и спомени.

Имах предварително уговорена среща следобед с приятели на чаша кафе и неволно завъртях разговорите ни около въпросите, обсъждани на кръглата маса. Наложи се общата тема: Какво бихме запитали Левски, ако днес беше жив сред нас.

Иван Димитров пръв извиси своя въпрос към Васил Левски: “Колко питанки би отбелязал в бележника си, ако слуша днешните депутати, и дали така си е представял “демократската” република?” И той заговори за приетата от парламента прословута декларация за етническото прочистване. Кой кого е прочиствал през вековете?

Марин Василев би запитал Апостола “Свети ли Българско” в цяла Европа? И допълни, че английското списание “Економист” класира - под рубриката “Най-доброто място да се родиш през 2013 година” - България на 61-во място от общо 80 държави. След

нас няма нито една европейска страна! Марин продължи: Ако Левски е днес министър-председател, ще се гордее ли, че тя е отличничка по финансова дисциплина?

Симеон Бонев открои своя интересен въпрос: Какво би казал Апостола днес - да ликвидираме ли военната си промишленост чрез приватизация, или държавата да бъде собственик, както е примерно в Гърция? Защо те имат развита военна индустрия, печеливша, с широк спектър производство, а нашата държава се отказва от всичко?

Петко Атанасов се върна към съда преди 140 години и каза, че ако Левски е пред нас, ще го запита за становището му за нашите съдилища. Защо не са осъдили нито един крупен грабител на народно богатство? Защо органите на реда не опазват старите хора

в селата, защо не гарантират сигурност на гражданите, изправени пред престъпници и обирджии?

Христо Ванев ще попита: Защо нито един български властник не се откаже от голямата си заплата и да се задоволи със средната за страната? Защо никой не последва например уругвайския президент, който получава само 10 на сто от полагащата му се заплата? Нима и примерът на Апостола не е важен, а само портретът му, който всички окачват в кабинетите си?

Въпроси, въпроси… И защо да ни отговаря Левски, нима не трябва да се изповядваме ние пред него, запита Христо Ванев.

2. Осъществена концепция

След сполучливия си труд “Фронтова палитра”, претърпял две издания, Цоко Гергов се зае с много полезен от историческа гледна точка проект.

В течение съм на идеята му да направи изследвания за председателите на Съюза на българските художници. Установи, че през изминалите 80 години са заемали ръководния пост 20 художника. Те са избирани различно, някой по два пъти, затова мандатите са 30.

Освен с написване на текстове за председателите той издири знакови техни творби, които са показани в книгата му “С палитра и жезъл”.

Цоко Гергов е осъществил концепцията на тази полезна книга.

В своето произведение той е изградил образите на председателите като художници и ръководители, синтезирано е показал най-важните страни от дейността на организацията.

“С палитра и жезъл” е фактически една история в образи. Тя е кратка панорама на главните инициативи на творческия съюз, на най-характерното от проявите на първите ръководители.

В същото време е направен словесен портрет на тези, които са печелили доверието на мнозинството.

Като имаме предвид, че това са ярки и големи личности, таланти на изобразителното изкуство, книгата ще остане като писмено свидетелство и за развитието на пластичната култура в България.

Осем десетилетия на исторически превратности са показани релефно, чрез различните етапи в развитието на Съюза на художниците и чрез портретите и делата на избираните ръководители.

Двегодишната работа над архиви, документни, спомени и публикации, сътворяването на обстойни очерци за 20-те председатели е сериозно творческо усилие, което ще намери читателско признание.

3. “Завръщане” с взор напред

Издателската ми дейност се разви така, че дадох път на много мемоари.

Срещал съм и твърде слабо написани, изкривени и дори неверни мемоари.

Затова донякъде съм съгласен с един англичанин, че никой не изкривява историята, както правят това някои автори на спомени.

Никола Колев ни поднася своето “Завръщане” като скромен, верен, четивен, даже ярък мемоар.

Успехите му са в няколко направления.

Първото, което прави приятно впечатление, е литературната дарба на автора, който разказва увлекателно за своите родители, предци и сродници. Някои от портретите и случките са емоционално пресъздадени, сякаш го прави опитен белетрист.

Второ, езикът на автора е чист, разговорен, сочен, искрен и автентичен.

Третата характерна черта на спомените е тяхната обективност.

Тъй като лично познавам някои събития и явления, както и отделни личности, мога да свидетелствам, че Колев не забравя точните измерения на истината по онова време.

Четвърта черта на мемоарите е липсата на каквото и да е измислица или симулативно себепоказване, макар като приятел да зная колко авторът е амбициозна и самоутвърждаваща се личност, колко твърдо държи на собственото си мнение и личен авторитет. За него позицията е другото име на човека под пагон и той трудно отстъпва от каузата, освен ако условията не са я опровергали.

Препоръчвам мемоарите на Колев на приятели като образец как се пише родова книга, която надхвърля своята цел и става свидетелство, и то неподправено с времето.

Време, изменчиво и противоречиво, време на предателства и отстъпки, на корист и месомелачка за характери.

Той си остана верен на идеала, но не отхвърля изискванията та съвременното битие. Макар и заклет във “Ветхия завет” възприема всичко прогресивно днес. Такова е нашето поколение.

Книгата е морална, защото животът на автора е такъв. Аз му завиждам за интересното семейно обкръжение на най-близките му хора, за които той и Боянка са полагали грижи, отделяли са им внимание и са получавали ответен отговор. Аз завиждам на децата му, които имат добър пример и то описан по толкова художествено-публицистичен начин.

Бъди ми жив и здрав, приятелю. Коле, ти не само изпълни дълг, ти зарадва приятели, познати, роднини и читатели.