Находки под килима

Денчо Владимиров

Освен с постоянните провали, освен с пищната популация от разнополови калинки, освен с лакомията си и всички недомислия, управлението на ГЕРБ и през трите му мандата ще се запомни и с постоянното сменявания в ума, в приемане на решения от ден до пладне, с правителствени мнения, които се променят и с часове.

Това е безспорно е нещо, което българите не са виждали в своята четиринадесетвековна история.

Таково извъртване от веднъж казано от управници и слугите им по партийни и други писти, не е имало. Кажел ли е веднъж Кубрат едно, после не се отвръщал от думите си. Колегите му от тия времена - също.

А сега, ако се направи статистика, то ще се окаже, че половината от времето на последните български парламенти е преминало в приемане на закони и последвали техни промени и прегласувания. На принципа „На ти играчките, дай си ми играчките”.

На човек, който тръгва нанякъде, а после бързо се връща и повръща, обикновено хората му казват, че е улав, че нещо му става с ума и го пращат на лекар.

Хората, които си менят мненията и казаната дума, от далечни времена се взимат на присмех и за тях има съчинени множество народни мъдрости.

„Друго казват вечер, друго правят сутрин”.
„Върти се, накъдето духа вятърът.”
„Мени се като времето през март”.
„Обръща се като чамова дъска”.
„Върти се като калайджия”.

Постоянно надаваният от българския елит йеремиев плач, задето бягат чуждите инвеститори и гине българският бизнес, е и следствие от това „въртене като калайджии” и на законотворци, и на управници.

А благодарение на такива извъртвания става все по-трагична и отечествената ни история.

Като епизода с участието ни в евроамериканската завера по вмъкването на западната ни страна - съседка, бивша югорепублика, по спешност в блоковете НАТО и ЕС.

В цялата тази политическа далавера не остана без пръст съвременното управление на държавата България и за резултата от която потомците ни ще плюнат.

Сетихте се, че става дума за гърчовете на Борисов и кабинет около устройващото добре гърците ново име на бившата югославска република Македония и устройващо, може би в бъдеще също така добре днешните северомакедонци, ако решат да повикат като аргумент географията да им отреди нови територии на изток.

Още преди години премиерът Борисов твърдо заявява с интонацията на един бивш пазен от него партиен и държавен ръководител, че „името Северна Македония е неприемливо за българите, защото утре те /разбира се, кои са те/, може да кажат, че Благоевград е македонски”.

Това се казваше от министър-председател, сериозен човек, гален многократно по главата от папи и прочие, гъст приятел на шефа на ЕС, на Обама, Ердоган, Меркел.

Това се казваше от генерал, дето се казва, военен, дисциплиниран човек. Не може примерно един ротен командир да извика „В атака, на нож!” и само след секунда да се отметне и да нареди на ротата да не атакува, а да вади канчетата за чорба.

По воление на премиера си и тогавашната ни външна министърка Захариева бе също катогорично против това името на новата държава на запад от нас да е свързано с географско понятие. И учениците изучаващи география знаят, че в географското понятие Северна Македония се включва и днешната ни българска Пиринска Македония.

/Та, знае ли се какъв акъл ще дойде на управници от следващи поколения на държава със сменено ново име, прежалила античната си история, само и само да вмъкне елита си в кошарата, пардон, в НАТО и ЕС. Ами ако бившите антични нейни жители решат да погледнат като Александър Македонски и в други географски посоки, на североизток примерно? И с помощта на някои велики сили, античната им някога държава наистина се поразшири натам и да се повтори печалната итория с българите, които с помощта пак на неизпускащите ги от мерника си велики сили, си останаха и без излаз на Бяло море? Това е мое разсъждение, но май никак не е субективно, нали? -б.а. /.

Едни такива подобни съображения сигурно изповядваха и Борисов и външната му министърка и бяха категорично против в новото име на държавата с бившо антично население да е вписано географското понятие „Северна Македония”.

И академикът по история Георги Марков бе ясен в становището си:

„Името Северна Македония за име на държава до нас е исторически неприемливо, по -правилно е да се нарича Вардарска Македония. Понятието Северна Македония обхваща част от българската територия.”

Беше време обаче, когато лековато и умопомрачително се гледаше на този епизод и от българската история, когато титулувани историци и политици бяха убедени наивно, че името Северна Македония няма как да се случи, „защото няма да бъде одобрено нито в Атина, нито в Скопие и спорът ще продължи”.

Надяваха се може би нашите късогледи историци и политици спорът да продължи и до края на света?

Позицията на социалистите е ясна:

„Името Северна Македония съдържа географско определение, което е в противоречие с многократно изразяваната позиция от поредни български правителства!”

И когато „чудото” все пак стана и тъкмящите се за лауреати на Нобеловата награда за мир Ципрас и Заев все пак подписаха на езерото договора за новото име на доскоро античната държава до нас - Северна Македония, тогава стана като в народните поговорки, настъпи светкавичната смяна на мнения и извъртване на управниците ни, уж български патриоти.

Премиерът Борисов, който казваше, че името Северна Македония не е приемливо за българите, сега пък бурно приветства сключеното на езерото споразумение между Ципрас и неговия колега, държавник с античен произход, Заев и подчерта, думкайки се по гърдите като Бай Ганьо в немския басейн, че това е резултат от „усилията, които България вложи по време на европредседателството си и днес те дават своите резултати…”

- Брей, че тогава да му дадат Нобеловата награда и на него, Бойко Борисов? Да си я поделят тримата европатриоти? И по колко ще им се паднат? В парично изражение Нобеловата награда май е над милион сребърници, пардон, долари? - ще възкликне някой стъписан от това извъртване на управниците ни.

Общо взето обаче настъпи странна тишина в днешно Българско след това, хайде, нека да не го наречем национално предателство на български интереси и бъдеще.

Но след това ратайско снишаване пред еврокомисаря по разширяването Хан и интересите на западните нови братя не се чу ни вопъл, ни стон ни от български парламент, ни от българско правителство. Ни вопъл,ни стон и от паркетните орташки войводи и техните началници. Четвърт България попада географски в географското понятие Северна Македония, но за това си замълчаха и титулуваните историци. Снишаване, снишаване, пък докато се забрави станалото…

Само социалистите като заядлива опозиция пак надигнаха глас и призоваха:

„Ние настояваме да разберем какви гаранции ще изисква правителството, че това име няма да представлява сега и в бъдеще възможност за предявяване на териториални претенции към Република България и нейната идентичност.”

Доколкото ми е известно обаче, такива категорични гаранции още не са измолени от северомакедонците.

„ Гаранции, бугари, нема и ке нема да има” - може да кажат по някое време от Скопие на античния език на Александър Македонски.

И както се казва в една нова българска поговорка ще се получи: „Гаранция - Франция”.

А по повод управници, които си играят с националните интереси на народ и държава, е актуална и друга стара българска поговорка:

„Ако тръгнеш след пчелата, ще те изведе на кошер, ако тръгнеш след бръмбар, ще те изведе на торището”.

Така е и във външната политика на България от близо два века.

А за да изчерпим темата за българските пословици и българските управници, ще трябва да припомним правилото, че хора, които си сменят мнението от ден до пладне, то в някогашните български села не им поверявали никаква отговорна работа и не са ги назначавали ни за пъдари, ни за глашатаи.

Но в новите български демократични времена те стават и премиери по три пъти и на куц крак и акъл.

И така дойдохме вече и до новото мракобесно продължение в жонглирането с българските национални и народни интереси - вече от новосформираната евроатлантическа хунта, попълнена с отвъдокеански родни месии, наречени от високо място шарлатани.

И в новата евроатлантическа хунта, все така с байганъовско дебелоочие, се муши да я дирижира, втръсналият ни и в побелелия си вече образ… пак Той, бившият активен бекапе партиен член и високопоставен милиционер, готов отново тарикатски да си извърти душицата, за да спасява кожа и имоти, имоти..

При него и дружината му извъртанията са стократно повече от тези и на най-фръцкащите се фигуристки на лед…

Фръц, фръц, фръц - до края на… държавата?