Петър Ванчев

РАЗТВОРЕНИ ДЛАНИ

Ти имаше:
две теменуги,
един мак
и коси от пясък.

Теменугите се смееха,
макът цъфтеше,
а пясъкът изтичаше
през разтворените ми
длани.

После
в теменугите блесна роса,
макът увехна,
а пясъкът бе изтекъл
през затворените ми длани…

НЕСПОКОЕН СЪН

Страхувам се за теб, защото
си крехка като клонче люляк.
А има мразовите дни и може
клончето от люляк да замръзне…

Страхувам се за теб, защото
душата ти е пролетното птиче,
а аз - щастливото дърво,
в което
птичето гнездо е свило.

Без птичето и цъфналия люляк
дървото няма как да е щастливо,
а пролетта ще е без цвят и песен.