БЕЗМЪЛВНО
БЕЗМЪЛВНО
Българийо, боли ме
свещеното ти име!
Болят полята запустели,
селата ти осиротели,
болят ме белези и рани
по старчески самотни длани…
Боли ме от фалшиви песни
на партиите леви, десни
и от лъжливи пледоарии
пред твоите деца, Българийо!
НАРОДЕ????
Във ледени води кръщаван си,
народе плах и лих!
Във нестинарските ръце останала,
иконата е с белег на триптих.
Каква е тая сила непозната,
която те държа велик?
Земята - сила свята,
тя костите прие и гордия ти лик.
Но на годините кръвта,
изтекла от тогава,
попила в щика и цевта,
народе, може ли да се продава?
***
Бях ли тази бреза,
до калината в двора?
И се радвах
до последния лист
на последната обич?
Преди зимата.
Как напъпих…не знам.
А тежаха годините.
И се спускаха гарвани,
облачни думи.
Побеляла от обич
презимува брезата
и напъпи…
там до калината.
БАГРИ
Тази есен - в ранена позлата,
багри тихо взривения свят.
И изтича кръвта, битието ни кратко,
там - към златото… в земния ад.
И се питам къде ли е ада?
На земята или отвъд?
А човешкото с болка опадва
като листа наесен… обагрен със кръв.
НАШАТА ЗЕМЯ
на Асен Димитров-Феликс
Просветва в мен светкавица
на недописан стих.
На думи скрити в пазвата,
в сърцето на диптих.
Изтлява над дъжда дъга -
божествена кантата
и бавно свлича се брега,
подсечен от реката.
Нахлуват приливни вълни
в разкаляната суша,
отнасят пясъчни стени
пред общата ни участ…
Кога ли сетната поанта
за нас Земята ще допише?
С душите, гените въстанали
и чудото на всяка мисъл.
