Денчо Владимиров

Дали защото още в името му е изписана сричката „див”, но открай време в Пловдив , уреждан на два пъти за столица на културата на континента, дивотиите са на всеки километър.

Цял свят видя как умираха в този град хора по стъпалата на болници недочакали медицинска помощ.

Въпреки че в града по улиците всеки втори или трети срещнат е някакво медицинско лице и по база и модерна апаратура, по вузове за лекари, зъболекари и фармацевти Пловдив може да се самообяви и за столица на новата ни пазарна капиталистическа медицина, то почти с пълна сигурност може да се предположи, че градът е начело и по …погинали хора в болници при иначе толкова голямото множество от хабилитирани професори, доценти и какви ли не „светила” на пловдивската медицина, в която също като в софийската, политиката има своето зловещо присъствие, щом шефовете на болници се назначават и сменят според това коя партия е на власт.

Въпреки че в Пловдив на всеки ъгъл има лечебно заведение, аптека, лаборатория, дентален център и прочие, то през годините след злополучната юруш реформа в здравеопазването, здравето на българина се превърна в недостъпна за голяма част и за пловдивчаните, стока.

Продължава старата практика дипломирани пловдивски хекими из държавните болници подло /ако не и престъпно?/ да изписват неизлекувани пациенти, дори с неизвадени след операции конци, за да не им… умират в болниците и да не подронват имиджа на заведението - обявявано по документи за лечебно.

Кое му е лечебното, щом изписан от държавната болница тежко болен след броени дни умира в дома си? Така ли е зарязвал пациентите си Хипократ?

Напротив - борел се е до последно за оздравяването и на най-тежко болните, използвал е и последния шанс за това!

Но изглежда от Хипократ до днешни дипломирани медици в България разликата е не само от векове, а и в деградацията на хора, които са се клели с неговата клетва, но са я забравили веднага след абсолвентското хвърляне на шапките нагоре.

За повсеместна цивилизована здравна профилактика в Пловдив да не говорим - тя е трагично епизодична.

Отиват си от света и стотиците със статут на здравно осигурени, внесли в държавната хазна милиони от бедните си джобове, но не получили здравно осигуряване!

Що за държава е това, що за зловещ фарс е това здравеопазване?

Затова логично, по брой на погребални агенции и гробари, вторият по население град Пловдив вече може да е първи в класацията.

Може би пак нещо като столица.

А по топящо се население близо е времето, когато по численост Пловдив ще бъде задминат и от Бургас!

Преди няколко години моят колега, журналистът Христо Казашки, след като бе изпратил по гробищата в Пловдив за броени месеци около двадесетина близки и приятели, потресен, след раздялата и с поета-сатирик Тодор Немски, негов пръв приятел, ми сподели, че според него тази висока смъртност в Пловдив е резултат от… геноцида, който се извършва в страната ни, трагичен резултат от разбойническия колониален капитализъм в днешна България.

И се бе заканил съкрушен известният журналист да съди за съпричастие към този геноцид… Тартора на проточилото се тогава управление на мислещата се за вечна хибридна партия.

Не успя.

Не се намери юрист от бройлерната ни юруш пруденция, който да му помогне да заведе дело срещу Тартора, благоденстващ здравеняк, хитър управленец и днес.

А и самият Христо Казашки… си отиде и той.

Отиде си омерзен и огорчен от живота в днешна капиталистическа колонизирана България.

Отиде си като ни остави книга, с може би пророческото заглавие: „БЪЛГАРИЯ ТИХО УМИРА”.