Красимир Власев

когато нощем не мога да спя
виждам мислите си като картини
от класическа драма

мисля за отронените по тротоара листа
от ветровете подмятани
като пети на бягащи деца

мисля за числата на стенния календар
подредени едно под друго
като копчетата на абитурентския ми
костюм

мисля за всички налични пътища
чиито нрав усетих с ходилата си
и които извървях с изключение
на един

също за загадката на Бермудския
триъгълник
за стиховете на Робърт Фрост
и за пътя по който не тръгнах