ОЗАРЕНИЯ
Из „Озарения” (2024)
АПОТЕОЗ
Здравей, ти слънце мое под клепача!
Сполай ти за насъщното огниво!
Събудих те в окото си - и значи,
че тайнството ми да съм жив, е живо.
И с моя хвърковат побратим-вятър
божествени лазури пак ще дишам.
Крилото му ще топна в светлината
и с него любовта си ще опиша!
ЩАСТЛИВ
Разбуждам този свят благополучно,
макар че по природа е сънлив.
Уж нищо по-така не ми се случва,
а имам чувството, че съм щастлив.
Каквото дойде, се оправям някак.
Не страдам, че не се класирам пръв.
Щастливец без причина бил глупакът…
Приемам да ме мислят за такъв!
МОДЕЛЪТ
Помолих роза несравнима
да не засенчва с красота
лика на моята любима.
„Не мога” - ми отвърна тя.
„Дори да искам, тя остава
на божия пиедестал.
За твоя чест и моя слава,
по нея Той ме е създал!”
РУСА
О, небеса! Наистина си руса -
като мистерията в моя стих!
Когато медовината ти вкусих,
безумие за гибел аз отпих.
Подмамван, в хищни бързеи пропадах,
но оцелявах сто пъти подред.
И ето ме - доплувах за награда -
да ме удавиш в ручейче от мед!
МИЛОСТ
Хрущи снегът. Вихрушка коледува
по друмища, гори и махали.
А мечките в хралупите сънуват
разцъфнал дрян и облак от пчели.
И тъй е невъзможно всичко вече,
и толкоз е далеч, че съм готов
един съчувствен поглед тази вечер
да взема за признание в любов.
СЪЖАЛЕНИЕ
Ти имаш право да ми искаш.
Но аз какво ли ще ти дам?
Една сподавена въздишка
за всеки миг неизживян.
Една прегръдка - да сънуваш
как утре те прегръщам пак.
Една сълза, за да доплуваш
до моя недостъпен бряг.
КРЪГ
Целувката е кръг на самотата.
Сълзите са измъчена вода.
А любовта - метлата, след която
остава само прашната следа.
Лице в лице е тъжно и опасно.
Помилвам ли те, ще се нараним.
Постелята за двама ни е тясна
и много е широка за един.
ТАЙНСТВО
Ти само знаеш как да претвориш
възторзите ми до последен атом.
Божествено е, като замълчиш
и с устни приласкаеш необята.
Тогава аз потъвам в твоя скут
като едно безсмъртно пеленаче.
И всеки дъх за мене е дебют
на любовта, преди да ме разплаче.
ПАМЕТ
Целувките ти с кърпичка изтрих
и си повярвах, че съм те забравил.
Но споменът ме жегна като стих,
на който точката не бях поставил.
И мъката перото връхлетя,
зачеркна рими - вчерашни и днешни.
За късата ми памет, любовта
наказа правоверния си грешник.
КЪСНО
Разтворих с дъх последните цветчета,
откърмени от твоите гърди
и с вятъра се върнах, от където
при теб случайно бях довян преди.
Когато викаш болката по име,
вина да изповядваш или грях,
пред твоята икона освети ми
една сълза за мене… Закъснях!
ТИ И АЗ
Ти си жива и това ми стига
да усещам, че и аз съм жив.
Поплачи, сърди ми се, унивай.
Отречи, че всеки бе щастлив.
Тъжният забравя че е тъжен,
щом прегърне своите лъжи.
Хайде с тебе пак да се излъжем!
Кой да почне първи - ти реши!
ВЯТЪРЪТ
На клонка от бадем аз пак ще те открия,
защото си цветче от мартенска магия.
Крилата светлина. Ухание, с което,
притворя ли очи, достигам до небето.
След всеки нов цъфтеж ти ставаш все по-бяла.
Повтаряш пролетта, в душата оцеляла.
Въздъхна ли сега, цветче, ще те отроня.
Но вятърът съм аз - знам как да те догоня.
ДУМИ
Косите - водопад, целувка - огън…
Но как да обрисувам синева?
Небесни са очите ти. Не мога
за тях да изнамеря аз слова.
Те още са загадка и магия.
Молитва мълком, за да полетя
към тяхната безбрежност, и открия
най-скътаните думи на света.
ВИНАГИ
Ах, бръчка под издайнически кичур!
Ах, стрии по бедрата ти цъфтят!
И ослепях, и оглушах, момиче,
когато те съзрях за първи път!
Оставаш ти в живота ми последна
и с обичта ти аз ще се теша.
И винаги ще си ми ненагледна,
защото гледам с моята душа!
СЛЕД ВРЕМЕ
Все по-понятна ми е любовта.
Тя идва плахо с твоята походка.
Под стъпките ти никнат пак цветя.
Ръцете ти ми носят ласка кротка.
Ако изхвърлиш хапчето за срам,
аз ще се сетя, че съм мъж под душа.
А после, както помня или знам,
до изгрев слънце в тебе ще се сгуша.
БЕСАМЕ МУЧО
Целуни ме. Целувката може
да е утре от лед по-студена!
Всички мигове са неотложни!
Всяка радост е тъй ефимерна!
Ах, целувай додето в безкрая
от целувките двама възкръснем!
И тогава отново от рая
забранения плод ще откъснем!
