Михаил Василиевич Андреев (Михаил Васильевич Андреев), руски поет, е роден на 6 януари 1954 г. в селцето Кисловка, Чаински район, Томска област, Русия. Учи в Подгорненското средно училище, след което завършва в Томския държавен университет специалността „Системи за управление и радиоелектроника” (ТИАСУР) през 1976 г., а впоследствие и Висш литературен курс в Москва, 1985 г. През целия си живот живее и работи в Томск. Член на Съюза на писателите в Русия. Лауреат на наградата на Ленинския Комсомол, 1987 г.; лауреат на Международия конкурс на вестник „Литературна Русия? и компанията „Росбитсоюз Инвест”, 2005 г. Заслужил работник на културата на Руската федерация (2011). Песни по стихове на Андреев изпълняват група „Любэ”, „Иванушки интернешънъл”, „Златен пръстен”, „Фабрика”, „Корни”, „Белият орел”, а също така Вячеслав Добринин, Михаил Шуфутински, София Ротару, Александър Малинин, Дима Билан и много други. Сред най-известните песни по негови стихове могат да се отбележат „От какво така шумят брезите в Русия”, „Трамвай петьорка”, „Главното е, че те имам”, „Самоволочка”, „Тополов пух” и много други. По стихове на М. Андреев един от най-големите руски композитори-симфонисти на ХХ в., Н. И. Пейко пише вокалната сюита „Хора, земя и небе”. В селището Кисловка в Томска област, в чест на творчеството на поета, една от улиците носи неговото име. Михаил Андреев е автор на повече от десет книги с поезия, най-известните от които са: „Светлина от листата”, 1981; „Земна присъда”, 1985 г.; „Ранена птица”, 1986 г.; „Нетелефонен разговор”, 1991 г.; „По майчина линия”, 1997 г.; „Снимка за спомен”, 2001 г. Той е един от първите автори, които влизат в уникално издание - десеттомника „Томска класика”, 2014 г.

Публикации:

Поезия:

СТИХОВЕ/ превод: Татяна Любенова/ брой 164 януари 2024

Интервю с Михаил Андреев:

МИХАИЛ АНДРЕЕВ: „ВСИЧКИТЕ МИ СТИХОВЕ ИДВАТ ОТГОРЕ…”/ превод: Любомир Духлински/ брой 164 януари 2024