Димитър Данаилов

В края на януари тази година скъп гост на къща-музей „П. К. Яворов” в Чирпан беше известният съветски поет и преводач Васил Сахарчук. Той превежда българска поезия на белоруски и предпочита творчеството на нашите поети класици.

Васил Сахарчук донесе ценен дар на музея от родината на Якуб Колас и Янка Купала - сборник стихове от Яворов, превеждани на белоруски.

В сборника са включени 86 стихотворения, като осем от тях са преведени от известния съветски преводач на българска поезия Нил Гилевич.

Сборникът, озаглавен „Пръстен с опал”, е издаден през 1988 г. Той е от поредицата „Световни поети” на Минското издателство „Мастацкая литература”.

Тази поредица започва да излиза през 1971 г. под редакцията на известните съветски писатели Ригор Барадулин, Язоп Семяжон, Васил Сьомуха, Янка Сипакой и Максим Танк.

В предговора, написан от Васил Сахарчук, са изтъкнати най-важните моменти от живота и творчеството на Яворов, разкрита е неговата социалистическа и революционна дейност, подчертано е жалонното място, което той заема в развитието на българската поезия.

В сборника е включено почти всичко, написано от Яворов в мерена реч. Конструиран е в четири части: „Антология”, „Безсъници”, „Прозрения” и „Царици на нощта”.

В състоялия се разговор в музея Васил Сахарчук заяви:

„От младежки години започнах да се интересувам от българската поезия. Открих поети, които много ми допаднаха: Ботев, Вазов, Пенчо Славейков, Яворов, Димчо Дебелянов.

По-късно стигнах и до Смирненски и Вапцаров. Чета и съвременни български поети и мога да назова много имена, които са известни не само у вас, но и в Белорусия.

Моя стара мечта беше да поднеса на белоруския читател великолепната поезия на Яворов, на този не само ваш, български, но и световен поет.

От съприкосновението с двата езика, българския и белоруския, ми беше приятно да откривам безброй примери на родственост. Това много ми помагаше в отговорната работа.

Единственото, което ме затрудняваше, беше брилянтният стих на Яворов, който беше за мен едно щастливо откритие.

Изживях почти същото, когато четях нашите Александър Блок, Валери Брюсов и Сергей Есенин.

Замаян от неговата изключителна музикалност и богата образност, аз бях щастлив роб на този стих в продължение на много месеци, докато го превеждах, и сигурно няма да се освободя от неговото очарование и до края на живота си.

Яворов ми стана скъп и роден като нашите класици Якуб Колас и Янка Купала. Разбира се, много ме покори и примерът на неговата високо нравствена гражданска позиция…”

В непринудения двудневен разговор Сахарчук разкри и интересни моменти от лабораторната работа върху Яворовия стих и изрази съжаление, че не са му стигнали сили да преведе „Клеопатра” и „Сафо” от цикъла „Царици на нощта”.

Гостуването на Васил Сахарчук, този голям ценител на Яворовата поезия, е още един ярък израз на ненарушимата дружба между двата братски народа, а сборникът „Апалавы пярсценак” - още един пример за световното значение на Яворовата поезия.

—————————

в. „Чирпанско дело”, бр. 7, 14. 02. 1989 г.