Георги Майоров

Книгата „Ръкопис от Мъртво море” (ИК „Нов свят”, 2022) на Георги Ангелов не идва случайно.

От пещерата на историята на света и у нас поетът не от сега вади ядката и я засажда в градината на своята творческа палитра.

От там след това листят филизите на неговата многозначна лирика.

Философия на миналото и зародиш, или плод на настоящето.

Този алегоричен подход в разработването на различни теми за поета е обичаен.

Сега с „Ръкопис”-а ни потапя в дълбоките води на древното Мъртво море, а всъщност в мъртвилото днес у нас.

Или с древни щрихи рисува днешна картина.

Солена до посиняване от историческите наноси.

Той ги филтрира и избистря, и в потира на словото ни ги поднася за причастие.

Така всичко мъртво оживява.

Оживява и ръкописът тръгва кам нас за четене и размисъл. С думи отвъдни и днешни. С нашия ден и живот. Със сезоните на живота. С неговата доброта и зъбчати колела, които не гледат какво смилат.

Затова извлича контрапункта - какво иска да бъде и да бъдем. Да си отиде простотията, просията и безизходицата.

Нещо свястно да просветне в главите на злопаметните хора.

Да се прекрати убийството не само на отделен човек, а и на цели народи.

В откровенията прескачат сатирични искри в борбата за власт и слугуване, за чест и достойнство, за измамата и доверието.

За непокорния дух и неговите патила.

За художника, неудържал четката си, недоизказал истината, пълна с жестокости и кал.

Далечни асоциации, близки спомени и минало се доказват и оспорват.житейски картини. Духовно богатство и бедност се боричкат за своя дял.

И не може да бъде иначе. А отгоре, щом е „ръкопис”, нашепва за искреност и автентичност.

И с тази своя книга поетът Георги Ангелов казва много. За изводи и поука, за напредък на България и света. На този размирен и разярен свят. Модерен и груб, устремен до лудост. Свят без спирачки, без нищо свято.

А да се каже, накаже и премахне злото е много трудно. Кой, ако не поетът, ще разкрие истината.

И това върши авторът с тази си творба.