Лозан Такев

Българските записи имат съществено място в българската история. Нали помните мястото на „Записките по българските въстания” на Захари Стоянов…? Така след време ще се говори и за записките по българските записи…

Така още се сега се обясняват повечето промени, които продължават в страната ни и определят хода на изборите и вотовете с машини и хартии…

А записите чертаят хода на всяка крачка от Прехода.

Какво щяхме да знаем за българската прокуратура, ако не бяха записите от рода: „Вие си го избрахте…” ?

Какво щяхме да знаем за Мишо Бирата, за Ваньо Танов, ако не бяха прословутите едноименни записи „Ало, Ваньо!” и гласа на Борисов в „подкрепа” на Мишо Бирата…

Нали записите с автентичния глас определиха прякора на Цвета Караянчева!

Ами случая с Мата Хари, с кюлчетата и пачките с евро в чекмедже, с къщата в Барселона и куп още подобни нестандартни нелепости и факти!?

Чули сте за записите на Къро, на Алексей Петров… И всички останали по време на демокрацията бандити. Нали пак там Цветан Цветанов каза „Нас няма кой да ни накаже!”

Да не говорим и не отваряме скандалната история със записите на НС „Продължаваме промяната”, със записите на Радостин Василев…

Как щяхме да знаем за Посолството, за Галя, за МВР - промените, за сглобката, за срещата в девическия Самоковски манастир, за ротацията, за ролята на татко Петко и Лена Бориславова, за Некоалицията?

Изповедите в българските записи казват всичко.

Там всичко е прозрачно и достоверно.

И един ден „Записките по българските записи” ако не получат национална престижна награда, то поне ще бъдат свидетелството на времето, определило равнището на промените, което е и равностойно на приза, даден им от потърпевшите в тях.