Иван Есенски

УРОК ПО ВЕРОНА

Миришеше на пица и на вино,
ако изобщо имат аромати
любовните маршрути
„а’ла Шекспир”…

Японците стърчаха търпеливо
и чакаха заветната минута
встрани от европейската тълпа.

Един след друг в горещия следобед
туристите заставаха до нея -
доволни, че облепват с потни длани
безчувствената гръд на Жулиета,
свалена от балкона за целта.

Изглеждаше от птичи поглед дворът
като пазар на бронзови робини
с наддаване чрез фотоапарати…
Чак привечер тълпата се изтече.

Настъпил бе часът на Фуджияма -
японците подскачаха на пръсти,
за да опипат вечността обстойно,
без някой похотливец да се пречка.

Ромео този ден не бе на смяна
и друг служител късаше билети.

УРОК ПО СИМВОЛНА ЛОГИКА

На Албена Фурнаджиева

1.
Умира лятото. И жълтите оси
жила забиват в черните смокини,
окапали след вчерашния дъжд.
Оттук след малко
ще преминат двама -
смокините ще стъпчат
и с досада
ще пъдят разярените оси.
И няма никога да разберат
защо така отчаяно
налитат.
И няма никога да разберат
защо смъртта на любовта
горчи.
И ще говорят дълго,
и ще късат
невинните смокинови листа,
за да прикрият голите си думи.

Умира лятото…

2.
По устните смокиновият сок
на жълточерни езерца блещука -
навярно вече си въобразява,
че ще царува вечно там - и след
погрома на прощалната целувка.

Не искам да запомням в този ден
как прекосяваш прага на септември
и тръгваш през тръстиките на юг,
където нямат сънищата сила.

Разбира се, ти просто си отиваш.

А твоят принц от сто години спи.
А Спящите красавици будуват -
роякът им с наточени жила
се готви за суровата разправа.

А после ще пируват до зори.
И жълточерен, сокът ще се стича -
ще лепне отмъстителния сън,
от който никой жив не се събужда…

Но слава Богу, ти ще си далече!

3.
Такива дни не се броят или ги пъди календара,
но точно този не успя - и лятото ни си отиде.
След него косът налетя с окаяните си другари
и пропищя от глъч и плач, и изветря на чеп памида.

Такава орис сполетя онази есенна държава -
с унилите й далнини, с дъжда в мъглицата безплътна -
когато розата е тук, а ароматът там остава,
когато в други дни вървиш, а в този те отвежда пътят…

Отгоре слизаха със звън на бели чанове стадата,
но август беше се стопил сред плач на кос и лай на куче.
Не бе и намек за любов, а изнемогваха сърцата.
Не бе раздяла, а боля. И повече не ни се случи.

УРОК ПО МЕТЕМПСИХОЗА

На Тенко Тенев

Под корена на хляба - в тъмнината,
сред шепот на невидими води -
в земята, дето мрак безплътен бди,
а в светлото над теб расте тревата
и птиците любовно спят по две,
но името ти любовта не спомня
и в теб отекват като в празна стомна
изтичащите нейде векове,
под корена на хляба - в тъмнината
е вечността, която разруши
плътта ти и освободи душата,
за да се слее с другите души.