Любомир Духлински

НЕЗНАЙНИЯТ ВОИН

Отнесоха праха
на Незнайния воин
някъде в нищото.
Мълчаливи
и безропотни
гледахме виновно.
Събориха паметника,
погрешка
били го издигнали.
И до дядо си
внукът заплака -
или по лицето му
се стичаха
сълзите на дядото…

14 декември 2023

НОВА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Прости им за това ново предателство.
Самите те не знаят на кой бог служат.
Шумно празнуват успехите - тук
двамата братя от Солун ненужни са.
Цивилизаторите не харесват езика си.
Той е непрестижен, недостоен за слава.
Ще го сменят, ще прекъснат завинаги корена
който води към Евтимий и Черноризеца.
Ще преработят България според модата,
но нима може някога немият да запее?
И освободени от дългата памет на времето
ще посрещат господарите с „уау” и „окей”.
Сега те мечтаят наяве за световната слава,
приобщени към новата ни цивилизация.
Само че вятърът скубе трънаци без корени…
Ако можеш, Родино, забрави ги завинаги.

10 декември 2023

ЛЦЕТО НА ТЪЛПАТА

Бяхме наивно заблудени от мечтата
и свирепото лице на разярената тълпа
Събрани на стадиони, зали и площади.
надавахме неистов животински вой.
От трибуните се лееше и мед, и масло.
Ние като добитък гледахме в устата
тези, които ни заграждаха в кошарата.
„Вино и зрелища? Ще ви дадем от всичко”,
крещяха те, а ние отговаряхме с „Ура!”.
Тълпата като говеда тропаше с крака,
тълпата пощуряваше сама от воя си.
И маршируваме към ада в унисон,
където пак навярно ще се мразим.

10 декември 2023