Лозан Такев

Отрязаха ръката на войника.
Финал на всички истини, лъжи…
Безсилие пред Паметника вика.
Там, долу, Сглобката
разрязана лежи…

Нощта не ражда нищо светло,
нищо чисто.
Нощта е мракът в нашите очи.
Убиха Паметника нови хитлеристи,
а съвестта ранена стене и мълчи…

Това било и край на МОЧА, викат
обезумели
изкривените уста.
Отрязаха ръката на войника.
Угасна слънцето окървавено през нощта…

И как ще бъдем утре също хора?
И как ще пеем, че живеем в земен рай!?
Не може с флекса, с крана да събориш,
да срежеш паметта за оня ден
Девети май…

Ще минат още много дни, години…
Без референдуми съветският войник
остава в тази Княжевска градина
и част от своя паметник велик…

12. 12. 2023 г.