Дафинка Станева

ПРИКАЗНО ЧУДО

Сняг тихо на земята пада
с патриархална простота.
Той иде тук като пощада
за дребната ни суета.

Той иде пак, за да събуди
надеждата за чистота.
И с приказното бяло чудо
възражда кротко радостта.

Приел небесната награда,
по детски светъл е светът.
Сняг тихо на земята пада -
в мен бели мисли пак кръжат.

БЕЛИ ПЪТЕКИ

Небето пак ни съжали,
покри ни със завивка снежна.
И сякаш всичко се смали
под шепота на тази нежност.

А в утрото един към друг
ще ринем белите пътеки.
По тях ще вейне лъх от юг-
да стопли пъпките ни крехки.

Ще забленуваме цвета
в обрулените си дървета.
И може би след туй светът
ще стане по-добър и светъл.

КАК СЕ РИСУВА СНЯГ?

Днес пита внучката:
„Как се рисува сняг?
Моливче бяло нямам?”
По навик й отвръщам:
„Ще се научиш, станеш ли голяма.
Сега рисувай зимата със синьо -
виж, тя така е пак красива!”.
Детето грейва и рисува с нежност
пързалки и човеци снежни,
премръзнали врабчета и комини
и къщи, и стобори - сини, сини…
Но аз си зная - синята картина
в очите детски пак е снежнобяла.
И моля се: дано да не погине
в душата тази белота изгряла.

СНЕГЪТ СЪНУВА СЛЪНЧОГЛЕДИ

Снегът отново е превзел
с войски от студ и скръб душата.
Потръпващ в овехтял шинел,
прегръща вятър самотата.

Предали се във зимен плен,
затихват сякаш всички страсти.
И - ручейче под нежен клен -
мълчи отминалото щастие.

Но пориви със слънчев глас
прогонват в мен войските ледни.
Сразен в нетрайната си власт,
снегът сънува слънчогледи.

БЯЛА ОМАЯ

През нощта е валяло. Светът
бели сънища още сънува.
Омагьосал е всичко снегът,
даже вятърът кротко кротува.

И в предутринния сумрак
птица, камък, дърво се смиряват.
Белотата, небесният знак,
укротява човешката врява.

Пред пейзажа, безмълвен и чист,
покорено и времето спира.
В тази бяла омая мълчиш
и по детски обемаш всемира.

ОГНИЩА

Във вечер зимна с хубост самодивска,
когато скръб и грижа онемеят,
душата своя дял ще си поиска -
в огнището от обич да се сгрее.

Тогава в кръчма-шумна като гара,
където жар в камината въздиша,
до огъня със скитница-китара
с приятелите спомен ще напишем.

Разпалени от живата жарава,
мъжете тук превръщат се в поети.
И с пълни шепи топлина раздават
с очи, в които младо вино свети.

А стих и песен волна ще събудят
и обич, и копнеж до изнемога.
Искрите от приятелството-чудо
ще литнат към огнището на Бога.

СТРАХ

От зимата не се страхувам,
от преспите,
с които ни засипва.
Страхувам се от преспите,
които трупаме в душите.

КОЛЕДНО ЧУДО

Когато елховите клони греят
от коледни звезди и светлини,
тогава беден и богат копнеят
небесно чудо да ги осени.

Въпият праведниците за милост,
а грешниците молят за покой -
и всички търсят от звездите сила,
за да осмислят мъдро пътя свой.

А чудото е всекиму в душата.
Човече, в себе си без страх се взри
и ще откриеш диря от звездата,
която Бог за тебе сътвори.