ПРИЕМИ МЕ ТАКАВА, КАКВАТО СЪМ АЗ…
***
Приеми ме такава, каквато съм аз -
с нежността, с любовта ми и всичко.
Без значение - днес съм със зелена коса,
утре - бродница в дебри самичка.
Приеми, призови ме - аз не нося вина,
че обичам, че още живея,
че ме носят все още неуморни крила,
кой ли ден - старостта ще позная…
И помни, и повярвай, че не мога без теб -
без омаята сладка, живота.
А душата ми странства по земя и море.
Аз съм жива. Аз обичам, и толкова.
АПРИЛ И ДЪЖДЪТ
С камшици остри шиба той, дъждът,
стеблата крехки на лалетата полегнали
и сякаш, че превива ги студът,
развихрен над градината с дъх леден.
Невените, останали без мощ
и перуники виолетови, приведени
след тази пролетна априлска нощ,
очакват слънцето окъпано зад хребета,
с лъчи от пламък за да изсуши
на нарцисите златните корони,
бръшлянът със разпуснати коси,
разцъфналите ябълкови клони.
Излива се дъждът над моя праг,
над тесните пътеки и алеи
и над нощта, обгърната от мрак,
разприда капчици от облачни къдели.
***
Така си отива лятото -
с кошница, с цветове разлюлени,
с лунички на момиче по тялото,
с наметка от коси разпилени.
Така си отива лятото,
оставило спомен до спомена,
за стъпки в полето златното,
с една звезда, отвисоко отронена,
с щъркели, в ято политнали
и лястовички, по жиците кацнали,
с море от безкрайни усмивки…
Тъй си отива лятото…
