Любомир Духлински

„Когато на японците им свърши рибата, те излизат в морето, а у нас се създава щаб за борба с отсъствието на риба”. Михаил Задорнов

Явно това е в кръвта на българския чиновнически рай - да се създават всякакви съвети, щабове, комитети и комисии - правителствени, междуведомствени, помирителни, консултативни, оперативни и други по всеки значим и незначим въпрос.

В комисиите влизат обикновено едни и същи хора - хранениците на властта. Те знаят как е правилно да се гласува там, властта също знае, знаем и ние.

И затова не чакаме нищо от тях. Тези безбройни туморни образувания се ръководят от едни и същи хора, обикновено това са министър-председателят или неговите заместници. Или заместниците на заместниците.

Те, както се казва, са младоженците на всички сватби. Това, че снимат с телефоните си поверителна информация за корпоративни цели не смущава никого.

Никой не знае точния брой на създадените през тази, все още незавършила година, образувания. Вероятно са десетки - то кой ли си дава и труд да ги брои.

Ето, в края на октомври минаха местните избори - добър повод мафиотските кланове да започнат да се плюят и да се обвиняват в манипулации. И повод за създаване на още няколко комисии.

Какъв е смисълът от тях, какво значение има кой е фалшифицирал резултатите - те не са истинските резултати, а фалшификати. Ще се събират от дъжд на вятър, ще клатят дълбокомислено глави, ще преливат от пусто в празно и… няма да решат нищо.

Каквато е и целта на занятието.

От десетилетия всяко ново правителство гръмко твърди, че извършват или са извършили „радикално преструктуриране” - броят на държавните изпълнителни органи е намален с Х%. Само че, о, чудо, никой не е съкратен.

Въпросните тумори просто биват сляти, преляти, кръстосани и т.н. И всичко прилича на пасианс - една или няколко карти се преместват от първа на четвърта редица и толкова.

Картите си остават все около 700 000 - достатъчни, за да осигурят дори избора на магаре в парламента.

Какво от това, че четири комисии, примерно, са обединени в един комитет, че „бедняци” са преименувани в „граждани в неравностойно положение”, че „социална защита” ще бъде наричана вече „социална реформа” или някаква друга идиотщина.

Важното е, че всички чиновници от въпросните „реформирани” органи остават по бюрата си, при служебните телефони и „наболелите за решаване въпреки”. Очевидно се смята, че това трябва да има невероятен икономически и социален ефект. Само че няма и няма как да има. То е порочно в генезиса си.

В едно свое помпозно изказване веднъж депутат от управляващите се изтърва и каза следното: „Огромната маса служители е неконтролируема, неотчетна и неподдаваща се на развитие. Вижте президентската администрация. Там трябва да има много по-малко хора, а всъщност са много десетки. В парламента всеки депутат има кохорта от платени сътрудници, които всъщност служат по-скоро като ибрикчии, отколкото за някаква полезна дейност. Правителството - структурата, начинът на работа и най-вече ефективността от нея си е същата, както и преди 10 ноември 1989 г. Променена е само терминологията. Нищо друго.”

За съжаление се оказва, че ако човек се вгледа по-внимателно, разделянето на функциите на тези безбройни туморни образувания не е ясно дефинирано никъде. А ако някъде все пак е, то никой не спазва новите дефиниции.

Както не се спазват и безбройните недомислени, недействащи закони или наредби. Което пък налага приетият в сряда закон (или важна наредба), в четвъртък да бъде преработван.

И какво от това - нали армията чиновническа трябва да прави нещо или поне да имитира, че прави нещо. Нали си спомняте онзи стар виц за структура в министерството на горите - не само отдел „Мечки”, ами към него и два подотдела - „Бели мечки” и „Черни мечки”.

Че в България няма бели мечки - на кой му дреме. Важното е преписките да вървят, както и заплатата и задължителните грантове в края на годината.

През последните години толкова често се извършват рокади в държавния апарат, че всеки шеф едва ли успява да се задържи на стола си повече от година.

После той се телепортира в друга, не по-малко странна организация, но продължава да „управлява”.

След поредната реформа едни хора мигрират от левия тротоар на „Дондуков” към десния, други в обратната посока, а трети се гушват в топлата майчинска пазва на говорилнята (от старофренски: parlement - „разговор, съвещание, говорилня” - б.м.).

За тези, за които не достигат столове, се създават специално нови структури и се поддържат в изправност много по-усърдно от пътищата, примерно. Затова страната и телевизионните екрани са пълни с такива пророци, а пътищата са ужасни.

Комисиите, създадени на държавно ниво, като правило се копират в областите. Не е трудно да си представим, че всяка такава комисия трябва редовно да води заседания, протоколи и да изготвя множество документи.

Всичко това се извършва от хиляди асистенти, сътрудници, секретарки и машинописки, което съставлява така наречения апарат.

Решение, че служителите трябва да бъдат съкратени, се взема поне веднъж годишно. Всеки път - около една трета, че и повече. Резултатите обикновено надхвърлят всички очаквания.

Ако се предприемат някакви стъпки за 15% съкращение, то в края на годината в област Н. чиновниците намаляват от 15 хиляди на 21 хиляди. Освен това на съкратените (ако има такива), се плаща поне още шест месеца. Смешна аритметика, нали? Но защо да се чудим - новите комисии и комитети изискват нови изпълнители…

Има и нещо друго - не е редно всички служители да бъдат поставяни под един знаменател. Мнозина от тях работят съвестно, гледат си работата, както се казва.

Обявили са място, кандидатствали са или са се явили на конкурс, спечелили са и са заели позицията.

Те са пчеличките, тези, които правят меда, за разлика от парашутистите, които в подавляващия случай само се подписват във ведомостите.

За съжаление ако по някаква причина все пак държавата реши да прави съкращения, първи ще изгорят точно те, пчеличките, беззащитните. Търтеите ще останат - те са неизтребими.

Питаш се и друго - при 30% съкращения, колкото се беше изцепил Асен Василев, какво ще ги правят тези освободени 210 000 чиновници? На борсата, в сенчестия бизнес или в мафиотските структури? Къде ще ги дяват?

Както казва руският писател Лев Шейнин в един свой разказ: „Имам лошия навик да ям три пъти на ден”. Тези хора имат деца, възрастни родители, кредити. Ама кой ти мисли за това… По-важното е да се освободят средства за онези половин милион мургави активни борци!

В действие влиза неумолимият закон на Паркинсон - бюрокрацията се възпроизвежда като приказната птица Феникс. И в целия този ненаситен чиновнически „рай” всеки иска автомобил, жилище, телефон, ваучери, медицински и други услуги. И ги получава за сметка на пътища и улици, здравеопазване и образование.

Единственото радостно е, че явно премиерът разбира това и му е много мъчно - къде е мястото на правителството сред всички тези комисии?

Така че не е чудно, че всичко може да свърши, както го бленуват сатириците.

Накрая ще бъде назначена комисия, която да ликвидира всички комисии. Президентът ще постави начело на тази комисия Делян Пеевски…