Любка Захариева

Любка Захариева Иванова е родена на 28 май 1949 г. в Михайловград, днес Монтана. Основното си образование завършва в училище „Кирил и Методий” - село Мартиново, а средното в ПГ „Ген. полк. Христо Михайлов” - Михайловград. Завършва специалностите „Българска филология” и „История” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Работи като учителка, инспектор по български език и литература. През месец април 1981 г. е на специализация в СССР. Работи като главен специалист по български език и литература в Дирекция „Народна просвета” на Окръжен съвет - град Кърджали. В продължение на 6 години /1985-1991/ е член на редколегията на списание „Български език и литература”. От 1988 г. има І клас-квалификация, придобит за публикации с национално значение. В края на 1989 г. напуска ОНС - Кърджали и от началото на 1990 г. до края на същата е регионален координатор на Съюза на филолозите българисти за Северозападна България. Носител на значката „Отличник на МНП” и Медал за трудово отличие, също и юбилейния знак „1100 години от смъртта на Св. Методий”. Удостоена е с орден „Кирил и Методий” ІІ степен. От началото на 1991 г. до края на 1993 г. отново е учителка по български език и литература в Езиковата гимназия в родния си град. От началото на 1994 г. до края на 1996 г. работи като редактор на вестник „Български писател” на СБП, отначало на хонорар, а след това с трудов договор. Няколко месеца е на свободна журналистическа практика, а от 15 септември 1997 г. до 1 февруари на следващата е учителка по български език и литература в 81-во СОУ „Виктор Юго” кв. „Младост” в София. И отново е на свободна журналистическа практика до месец септември 2000-та г. През учебната 2000-2001 г. е учителка по български език и литература в Частно средно училище „Ровел” - кв. Иваняне, Банкя. От септември 2002 г. до септември 2011 г. работи като учителка по български език и литература в Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия - град Монтана. След въвеждането на званията „Старши учител” и „Главен учител” й е присъдено званието „Главен учител” /2009-2011/. През месец октомври на същата година се пенсионира като „Главен учител”. Има дъщеря, завършила специалност „Интелектуална собственост” в УНСС, работи като професионален преводач. Освен публикациите й в списание „Български език и литература” и във вестник „Български писател”, е публикувала и във вестниците „Денница”, „Нова Зора”, „168 часа”, „Особено мнение”; в литературните списания „Тракия”, „Родна реч”, „Септември”, „Пламък”, Летописи”; сп. „Всяка неделя”. Откъси от специализантската й дипломна работа са отпечатани в литературното списание на БАН „Литературна мисъл” и в „Алманах по литература за Х клас” на издателство „Слово”, Велико Търново. Автор е на учебни помагала по литература и история; на книгата „Николай Хайтов - срещи и разговори, анализи, писма” и др.


Публикации:


Публицистка:

„ФАЛШИВА НОВИНА” ЛИ Е, ЧЕ БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА Е СМЪРТОНОСНО АМПУТИРАНА В УЧЕБНАТА ПРОГРАМА НА МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ/ брой 162 ноември 2023

ЗА ПЪТЕПИСИТЕ НА НИКОЛАЙ ХАЙТОВ. И ЗА ОЩЕ НЕЩО…/ брой 164 януари 2024

ЗА ТРОЯНСКИТЕ КОНЕ В БЪЛГАРИЯ, МИНИСТРИТЕ СЛУЧАЙНИЦИ „С ЕКСПЕРТИЗА” В МОН И СЪСИПВАНЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО НИ/ брой 165 февруари 2024


Критика:

„ТОЛКОВА НЯКОГА И СЛЕД ТОВА”, ТЕОДОСИЙ АНТОНОВ/ брой 164 януари 2024