МОЙ СВЯТ
МОЙ СВЯТ
Мой свят от музика
и скръб под небесата,
от светъл тон
до най-болезнен стон,
от тих зефир
до опустошителния вятър,
от мрак непросветляващ
до звезден небосклон,
това ли е духът човечен,
кой в този път го ослепи:
на двойнственост обречен
и на невъзвратимост може би?
Върти земята
в орбитата своя календари,
духът тревожен е от твоя ден,
нощта тревогите
безмилостно повтаря.
Как свят човешки
от заблуди да си съвършен?
А тъй желан си:
както лъч от светлината,
като небе от тиха синева…
Трепти и тръпне в теб душата -
като живот опустошена
и възвисена след това.
ПОВИКАЙ МЕ!
Залязва слънцето -
повикай ме с умиращия ден
да се порадваме на светлината още,
от теб да бъда още малко вдъхновен
преди да влезем в свойте нощи!
Повикай ме
във свойта нощ,
за да не съм самотен сред небето,
сънят ми лунен да не бъде лош,
а звездна светлина за нас да свети!
Когато се стопи
в душата ти нощта,
повикай ме във утрото красиво,
все още толкова неща
не сме си казвали да сме щастливи!
Повикай ме!
Ще нося във очите залеза червен,
ще ти подаря и сънищата на луната,
и песента на славея във новия ми ден.
Само ме повикай!
Повикай ме
с гласа на светлината!
МУЗИКА
О, Музика! Божествен звук
на вятъра потаен
и на дъждовния капчук,
с които Бог те вае.
Звучиш ти в моята душа
и в нея просветлява.
Навярно да се утеша
с теб някой ме дарява.
Навярно да се възвися
високо аз чрез тебе,
зоват ме светли небеса
и земното поднебие.
Във безутешност и възторг
си радост и утеха,
най-чистата сълза от Бог,
която птиците ми взеха.
