Любомир Духлински

Така наречените „държавни интереси” по правило са нечии лични, групови, партийни, олигархични интереси, маскирани като обществено значими. Макар и обговаряни като национални интереси, единственият резултат е, че те разкъсват обществото на класи, имоти, слоеве.

Всичко и по всякакъв начин се замаскира като държавен интерес, държавна необходимост - неосезаема и невидима. В това време целият народ, с изключение на измамниците във властта, конструкторите на „държавните интереси”, вегетира в бедност.

Цялата „реформаторска”, „демократична” политика от последните години във всички области от живота на държавата - финансова, индустриална, селскостопанска, военна, медицинска, образователна - създаде катастрофални условия за затриването на българския народ.

Никой от конструкторите не се и запитва как живеят милиони стари хора, които вече не са в състояние да работят? Как стана така, че за един кратък период всичките им спестявания, отделяни по стотинка цял живот за старост и смърт, бяха ограбени от бандите мошеници, наричащи се банки, търговски вериги и данъчни тежести, зад които, естествено, стоят „конструкторите”.

А резервите на бедните вече няма откъде са се попълнят, защото работните места все повече намаляват. Обемите на производството намаляваха и намаляват, предприятия се затварят всеки ден - граждански, отбранителни - това няма значение, всички минават под една и съща разрушителна метла.

И милиони български граждани се оказаха зад борда - нито знанията им, нито опита им, нито уменията им, доскоро гарантирано ценени в обществото, не са от полза за никого, излишни са.

С незначителни изключения, населението на България започна да живее по-зле, по-бедно и по-безправно.

Десетки хиляди заводи, фабрики, параходи, мини, комбинати, магазини, складове, клубове, театри, институти, музеи, санаториуми, почивни домове, пансиони, пионерски лагери, построени с парите на всички жители на България, техните родители и дядовци, изведнъж се оказаха нечии, скрити зад високи железни огради.

Получавали цял живот мизерни заплати, обикновените труженици дори не са и помисляли, че с евтиния си труд създават национално богатство - те просто са изпълнявали задълженията си към държавата.

И всичко това за една нощ се озова в лепкавите ръце на новоизпечените капиталисти. Настана време за нови герои, за нови водачи, които да поведат хората срещу новите „господари” на България и да им поискат сметка за ограбения си живот.

И сега държавата ни не е обедняла, а само хората в нея са бедни и измират. Затова стига с приказките за интересите на държавата, време е високо и ясно да се заявят интересите на нацията и всяка стъпка, всяко политическо и икономическо действие да се измерва и оценява именно с интересите на нацията.

Всъщност героите ги няма вече. Истинските, народните герои. Последните от тях останаха под братските могили или в полята на Одрин, Сливница, Пирот, по Владайските баири и Драва. Те свършиха, когато дядо Вазов написа „Епопея на забравените”.

Преди беше лесно - врагът е пред теб, той нахлува в бащиния ти дом, оставяш всичко, отиваш на война и побеждаваш. Никой не си и представяше нещо друго, нямаше какво толкова да мислят или да говорят. Сега какво?

Цели полкове от генерали, политици, политолози, икономисти, идеолози, министри, директори и просто здрави българи излагат доктрини, градят концепции, чертаят програми, рисуват лозунги, правят митинги, съвещават, консолидират се, избират се…

И правят много други неща, за да прикрият страха си, своята духовна и физическа немощ, дребнавостта си, липсата на воля, липсата на вяра, безсилието си пред врага.

А че има враг на земята българска не го разбира само глупакът и страхливецът. Или тарикатът-майцепродавец. Разрушаването на националната държавна структура, колапсът на икономиката, продажбата на безценица на националното богатство, създадено, съхранявано и увеличено от десетки поколения обикновени българи - това е резултатът от социалната и икономическа политика на сегашните „демократични” правителства, а не нечия глупост или грешка.

Няма грешки - има целенасочено, злонамерено, предварително пресметнато унищожение на българския народ и държава.

Има добре обмислена игра на подмяна на понятията. Ние, глупаците, вярваме, че в основата на крепостта и непобедимостта на България винаги е бил народът ни. Само че прочетете, послушайте внимателно сегашните „спасители” на Родината, властимащите и стремящите се към властта - за българската нация дори дума няма да чуете.

Днес всички, жадни за мандати и държавни кресла, дълго и напоително говорят за любовта си към България, за желанието си да я направят богата и могъща. Сякаш има някакъв проблем в това! Да си оправим електроцентралите, да си вземем харизаното злато, плодородната и щедра земя. И още, и още!

Евроатлантиците са умилени - как да не обичаш такова богатство! А вместо това Отечеството ни умира - бързо и мъчително.

За да се види изтреблението на българския народ, следствие на икономическия „просперитет”, трябва просто да се погледне официалната статистика.

През последните тридесет години, в годините на така наречените „демократични” социални и политически реформи, раждаемостта в България лети стемглаво надолу - през 2021 г. са се родили около 60 000 бебета, а са починали над 130 000 човеци. През 1980 г. родените деца са 129 000 и превишават леко броя на починалите.

И оттам започва главоломното срутване, последната и окончателна демографска катастрофа на Родината. През 1980 година в България са родени 129 176 деца, а абортите са 156 056.

Настъпва преломната 1989-а, започват кризите в началото на 1990-те. Тенденцията за повече аборти от родените деца остава. Първата година, в която това се променя, е 2000-та.

Тогава в България са родени 74 234 деца, абортите са 61 378. Абортите са по-малко, но и родените деца са два пъти по-малко от броя им в предишните години. Че то и кой да ражда деца - пенсионерите?

Младите в детеродна възраст вече са далече. В последните години броят на абортите в България се движи около 22 000 - 23 000 годишно, т.е. всяка година не се ражда един град като Ловеч, примерно. От 1953 до 2018 в България са се родили 7 038 856 деца. Абортите за този период са общо 5 929 503. Официално регистрираните аборти.

А колко остава извън изчисленията? Една цяла неродена България! Експертите твърдят, че на всеки официално регистриран аборт се падат два или дори три неотчетени. Само че няма аборти без последствия.

Абортът не само убива плода, но и осакатява и убива майката. След това, дори майката да има желание, забременяването и раждането на дете е проблематично. Следва инвитро, но откъде пари? Е, щом е така, ще минем и без деца.

После… всички знаем какво стана. Младите, които могат да създават деца, заминаха в други страни. Там раждат. Бабите и дядовците се радват на внуците си по скайп. Това е нерадостната съдба на много семейства.

От 1990-те насам смъртността в България надвишава значително раждаемостта и, както казват експертите, започват процеси на обезлюдяване, с други думи, България буквално измира. Въпреки похвалните усилия на някои групи население да подобрят този показател.

Всеки ден сме все по-малко и по-малко в ускорено нарастваща прогресия.

Българките спират да раждат, страхуват се да раждат, страхуват се, че при сегашната нарастваща безработица, мизерните заплати и колапса на медицинското обслужване няма да могат, няма да имат достатъчно сили или средства, за да се справят безопасно с раждането на дете.

Майчинството днес е станало просто непосилно за мнозина. Именно затова броят на абортите е зловещо висок, катастрофално висок за запазването на националната държава, невъобразимо висок за развито човешко общество, престъпно висок за православния свят:

Страхът от раждане на деца, нежеланието за създаване на семейства (все повече са разводите и все по-малко браковете), общото нежелание за живот в България - това е резултат от социално-икономическите „реформи”, провеждани у нас и довели до общ спад в производството, нарастваща безработица, спад в стандарта на живот и ширеща се престъпност.

Страшни цифри. Има обаче нещо още по-страшно. В България се увеличават самоубийствата сред децата и младежите. Самоубийства сред деца е имало и преди, но тези случаи са били толкова редки и единични, че в статистическите отчети дори не са имали своя колонка. Сега вече имат!

Така наречените „демократични” трансформации в България, на първо място, оказаха драматично въздействие върху продължителността на живота. Никога възрастта на българския народ не е била съкращавана толкова бързо: за мъжете с три години наведнъж, за жените с повече от година.

Ако сегашната тенденция се запази, то според изчисленията на експертите от сегашното поколение родени момчета четиридесет процента няма да доживеят до 60 години, а в някои селски райони на Добруджа, Северозападна България и Кърджалийско половината от родените днес няма да доживеят до пенсионна възраст.

Как преживяват всичко това честните и почтени хора, когато пред очите им нашият предишен богат и достоен дом, нашето Отечество е унижавано, разорявано, ограбвано?

Кое българско сърце може спокойно да наблюдава това - та ние не сме разорени от земетресение, от война, от лошо стекли се обстоятелства.

Просто се изпълнява авторският, прецизно написан сценарий и съдбата ни като народ е решена.

А нещата са простички - да се изведе държавата от кризата, да се възстановят работните места, да се съживи икономиката. Точно това повтарят като мантра и сегашните управляващи, но като че ли искат това да направи някои отвъдокеански чичко.

Само че той няма да се захване да извежда нацията от кризата, да извади народа от апатията, от унинието, от духовната леност. Няма да събуди националното му съзнание, националното творчество, националната гордост - това чичко не го иска. Точно обратното.

Нещо повече, задграничният чичко, който се грижи за глутницата си управляващи в България, най-много се страхува от пробуждането на нацията, от възраждането на националното съзнание в българския народ.

В други страни биха се намерили умни и достойни мъже и жени, които да поведат хората и да попитат властимащите - накъде, докога? Но не и в България - тя строи „демокрация”.

А в това време телевизионните проповедници ни оглеждат от екраните на телевизионните приемници както месари оглеждат добитък, подготвен за клане.

Всички те, „демократичните” управници, съзнателно довършват народа, сломяват сетната му воля и сила, принизяват достойнството му, лишават го от самочувствие, потъпкват гордостта му.

Хората умишлено бяха (и биват) убеждавани в необходимостта от приватизация - продажба на национални, обществени блага в частни ръце.

Казваха ни: „Вие сте бедни, а държавата има толкова много заводи, фабрики, мини… Всичко това е бреме за вас, да го продадем и да спечелим. За вас ще е просперитет, ще разделим придобитите средства сред всички”.

И продадоха стотици, хиляди, десетки хиляди предприятия, големи и малки, никому неизвестни или известни по целия свят. Къде са тези пари? Къде са актуализациите в държавата? Къде е надбавката върху доходите? Няма ги. Това означава, че предприятията не са продадени, а са откраднати, прибрани и продадени на безценица. Разпилени, с една дума.

Когато небългарски кандидати за управници заявяват любовта си към България, те и дума не обелват за любовта си към народа на България, те заявяват любовта си към богато намазаната от техните господари филия.

Когато казват: „Ние сме за свободна, богата България”, за тази страна, ако все още я има, те най-вероятно нямат предвид, че нация е преди всичко национален дух. Западните „проекти”, според които днес „строят” и ще строят Отечеството ни, нямат нищо свързано с историческите, православните ни корени. Иначе нямаше 2 милиона българи да се окажат изгнаници извън страната си.

Защо никой не потърси сметка на виновниците? Защо сега никой не потърси сметка за това, че насила ще ни вкарат във война? И защо на фасадата на българско кметство виси чуждо знаме?

Да, така е замислено, точно така е - първо да ни се отнеме личното, да ни се изстърже достойнството до последната стотинка, после да ни лишат от това, което е общо, но и отчасти наше.

И за да ни тласнат - един силен, здрав, уверен в себе си народ - към пропастта на живота, лишавайки го от последната му опора - неговите предишни идеали, онези морални критерии, върху които е израснал и отгледал децата си…

Нас не ни убиват чужденци или марсианци. Убиват ни българи. Убиват ни обмислено, спокойно и уверено и ще убиват, докато народът ни не бъде изтощен, смачкан, разтворен в масата на други малки народи, докато не изчезне напълно.

Нещо друго е поразително: убийството се случва пред очите на всички; масовото унищожение на цял един народ, изтреблението на един велик народ се случва пред очите на всички и се признава от всички, но кой е убиецът, ще му се потърси ли сметка като на всеки углавен престъпник - никой не обелва и дума за това.

Цял народ е унищожаван с добре обмислена жестокост - и после мълчание! Убийците мълчат - разбираемо, но защо мълчат убитите? Ние сме в такъв заешки страх, че дори ни е страх да назовем името на убиеца си, камо ли да му отвърнем и да се защитим.

България е унищожена. Армията ни е осакатена, морално покварена и доведена до срамна бедност. Флотът - търговски и военен - е продаден за стотинки на бандити, нарязан за скрап и унищожен. Икономиката на страната е в хаос. Контролът върху производството и науката е в ръцете на международни организации.

Всички управленски структури на България, като се започне от президентската, последователно и надеждно провеждат антибългарската политика на Запада. Когато президентът е западна кукла, какво да кажем за неговите министри и помощници…

Какво да кажем за висшите военни чинове, които колчем си отварят устата, започват с: „Аз съм натовски генерал”. Не български, натовски. Изключенията се броят на пръстите на едната ръка.

Идеята за възраждането ни като древна и дала много на света нация, разбира се, не привлича евромошениците. Не това е целта на занятието. Те се нуждаят от разединена, разпокъсана, разпръсната на малки групи нация. Безпомощна, зависима отвън и воюваща сама със себе си.

Непрестанните вътрешните дрязги на партии, групировки и групички и техните лидери означават само едно - че това вече не са вътрешни дрязги, а външен враг, който е хванал за гушата нацията. И стиска все по-силно.

Многобройните орди от претенденти за власт говорят само за краткотрайни икономически интереси - допипваш тлъсто парче и после бегом в тъмното. Няма национален дух, няма национална идея.

Икономическите бълнувания на днешните евроатлантици не представляват нищо друго, освен лошо преведени от английски и иврит псевдоикономически теории. Само че нацията има нужда от духовни водачи, а не от счетоводители, които да пресмятат нетното и брутното богатство на България по чужда поръчка.

Какво ще стане с тези национални предатели ли? Ами нищо. Те са паднали в краката на Запада и доброволно, подчертавам - доброволно и съзнателно се съгласяват със загубата на нашата национална, държавна независимост, с колонизирането на родната ни земя, те ще се отрекат от родния си език, от своята култура, от своята история, те единодушно ще гласуват да се присъединим към някого, любезно ще поканят този някой да си изгради своя държава на наше място.

Всъщност, те вече са го поканили - вече са отнели финансите, властта, контрола върху производството чрез продажба на промишлените предприятия и земята ни.

Тяхната идеология се лее отвсякъде благодарение на присвояването на всички водещи медии, преди всичко телевизията. След като разрушиха образователната система, създадоха своя, базирана на Истанбулската конвенция.

Лесно и охотно се заблудихме, а сега твърдо вярваме в това, което сами създадохме: че причините за всичките тежки беди на нашето Отечество са вън от нас.

Въздишаме тежко, прикривайки се зад самоироничната философия на нашата дребнавост, незначителност в този свят, всеки път намирайки причини, в които можем безнаказано да се самообвиняваме за собствената си необразованост, коварство, мързел, липса на воля, малодушие, лакейство, подлост.

В същото време направихме бърза крачка напред и от безразличие и апатия към националната съдба на България, преминахме към пряко предателство на националните ни интереси.

Сегашните ни управници говорят толкова много само за едно нещо - за предимствата и триумфа на икономическите реформи в страната, обещавайки всеобщо ситост и материален просперитет.

Вече горди от изобилието от сергии, те не забелязват или се правят, че не забелязват, че националният дух на България се унищожава, езикът ни, националното възпитание и образование, литературата, музиката, театъра, нашите обичаи и традиции се унищожават, историята ни се пренаписва в зависимост от това накъде духа вятърът.

Днес навлизаме в най-опасната и коварна война, която някога сме водили, защото преди, по времето на героите, врагът винаги е бил ясно определен, имало е граници, имало е флангове, имало е фронтова линия, а ето че сега ние, българите, сме победените и убитите, а врагът потрива ръце.

Можем да крещим колкото искаме, до посиняване, че враговете на българския народ седят от двете страни на „Дондуков”, окупират съдилищата и телевизията, но това е същото като да ги бомбардираме със сапунени мехури.

Днес на нас, по-обикновените българи, ни е позволено да бъдем патриоти, да обичаме колкото си искаме своите върби и реки, но не и народа си, не и нацията си.

Защото това вече е национализъм, срещу който се борят яростно всички властови структури в България, като се започне от президентската администрация, та се свърши до борците за права и свободи. Де да се бореха така и с надигащия все повече глава фашизъм…

Национализмът е духовно понятие. Личното в него прераства в националното и националното става лично. Национализмът е военно понятие. Национализмът е активен и ефективен. Националистът е воин, той не само вижда и коментира, той действа.

Да, днес няма фронтова линия, защото нашият враг е между нас, той е вездесъщ, той е активен, той е до президента, той е в правителството, той е по телевизията, той е навсякъде и, най-важното - той е в нас самите.

Как да се борим с такъв враг днес, когато няма дори мислено очертана фронтова линия?

Дали ще осъзнаем, че всеки един от нас е фронтова линия, отвъд която няма къде да се отстъпва, ако искаме да ни има и утре…