Атанас Славчев

Крещеше, дереше, пенеше се. На жена си. На нея й дошло (м. цикъл), но и на него му дошло (сексуална възбуда). Така че нещата не се стиковали. И понеже той щял да я убие като куче (така се заканва), тя го пращаше да иде при майка си (самоубила се) и при баща си (отишъл си наскоро от мъка по съпругата си). А най-лесно да иде там, е да напсува комшията - ловец, който заради обида се заканил да го гръмне. Никодимчо, напил се от мъка, че е попаднал на не каквато е търсил, отива до хендека на комшията и му тегли една майна, а оня да го застреля. Да направи така удоволствие на жена си.

Но каква е прокобата? Човек не я знае, тъй като изобретателността на Оня, де нарежда съдбата, е неведома.

…Шейсет години назад. Младок с баща със същото име и от същата кръв, води снаха, пристанала. Нейният род няма да го ще тоя, но и неговият род няма да ще нея. Затова води младият с булката и сербез братовчеди - да сдобрят Дъртия. А той лют, ако налитне на бой - те, момчурляците - да спасяват както им дойде - приятел нали е.

Дъртакът запискал, закрещял, псувал (баща да псува сина си било най-нормалното). Обаче. Обаче, обаче, обаче. Да не налита на бой. Той сина си нали е биел на почивки. И като малък, и не като толкова малък. Ама пред кого? Пред майка му, пред баба му, пред брат му. От нормално по-нормално за онова време. Тук обаче има чужд. Чужди. Има и друго - светещи очи, бляскащи, стряскащи. Запалени, подпалени - с блясък на пожар от черно вино и ракия шейсет градуса. Или да приема Дъртия пристаналата невеста, стига е бил и командорил, или да върви заглайти му. Ама акълът на младока да се предвиди - бая акъл ще се иска, а от полуграмотен селянин пък… И вдигнал коравия си юмрук срещу слободния - кръшнал да не помага на бате си да прави кръстците (камари от снопи жито), а и от омразните голтаци без да пита - жена да довежда.

На третия, на четвъртия, на петия ли юмрук щял вече да го отжени и аха, да се разбяга и келемиторът му с келемитор, когато някой, не го разбрали кой, спуснал в джоба на сина нещо хладно - нож.

Дъртият отдавна бил изгнил в гроба, прободен от сина. Младокът излежал баща си, женен за друга, коя ще се ожени за някой, убил пред очите й баща си. Отцеубиецът обаче си отишъл от естествена смърт, когато един чичо, мъртвопиян, признал на много свястната дъщеря на сина-убиец, че той е спуснал ножа в джоба на баща й.

И се завърта кръга. Отгоре Оня не прощава. Помогнал си на някого да убие баща си. А? Какво те чака? Спокойни старини?

Грешен си, много грешен - най-напред ти се взима ума. Тръгва Ножоподавеца - превъртял - накичен по кръста с ножове - да се прави на страшен. Страшен шейсет-седемдесетгодишен. Той, един от почитаните едно време. Смел и страшен пред близки и по-далечни. И много, много по-далечни. Биел той, шейсет-седемдесетгодишният, бъзливия си син - един, два, много пъти, биел го с причина и без, докато… Съдрала си ризата една вечер майката пред сина в кръчмата - оня, де подавал ножове, колко рани й направил - насмалко да я убие.

Гъвнал колко чаши люта ракия с черно вино смесена - за кураж, бъзливият и застанали двама един срещу друг, баща и син - с брадви.

Подал си ножа на син да убие баща си. Ще те убие синът ти. Да се затвори проклятието, кръгът.

Това не е краят. Ще има и още. Всичко се връща.

До девето коляно.

- Убий, Никодимчо, убий го, да живейш спокойно! Дошло й. Дошло й на нея. Не я е грях! Живей! Отивам и аз в гробищата. Пия сега черно вино и шейсетградусова ракия и ей го комшията - псувам го да ме застреля. Да живейш.

Живей, бе! Наживей се! Твойта мама…

Тъй е. Връща се. Добро или зло. До кое коляно - написано е по-горе.

Записал го е най-Горе - Оня.