Любомир Духлински

„Когато осъзнаем, че в огледалото виждаме себе си, а не някой друг, тогава ще започне да се въздига България!” К. Стоилов

Напоследък, проправяйки си път през живота, често се случва да се препъваме в един и същи камък. Въпреки многото сходни и натрапливи отличителни белези и сходна болка от предишното препъване.

Един от тези камъни е странният феномен „български национализъм”. Типичната за него черта е да се мразим един друг и непрекъснато да се класифицираме като такива или онакива.

От което заприличваме на бълхарница, в която всеки се бори със зъби и нокти за по удобно за смучене на кръв местенце от изнемощялото тяло на Родината.

Макар често да употребяваме понятието общество, нека се запитаме - а имаме ли общество действително или имаме тълпа от егоистични идиоти, които единствено се интересуват никой да не им нарушава личното пространство.

И докато мафиотите правят пари и рушат държавността, ние останалите, „културните” люде, сме станали експерти в плюенето и даването на съвети кое и как е трябвало да се свърши. Разбира се, без да го свършим.

Светът вече заприлича на материална и най-вече духовна кочина. Причината е в глобален план, който има за цел да унищожи националните общества (без значение западни, източни, горни или долни) и да ги превърне в мултикултурна сбирщина от консуматори, където единствената, най-съществената стойност за един човек се определя от това колко иска да бъде богат.

Като че ли вече не се раждат хора, мотивирани да се борят за изконна национална идея, а я заменят с повърхностни идеали - имидж, пари, власт, секс.

Под чадъра на псевдотолерантност на всеки е дадено правото да има собствено „мнение”, с което да даде публична гласност и равноправност на всякакви малоумни и противоестествени личности и идеи.

И в крайна сметка „личното мнение” се свежда до група във фейсбук. Цялата тази псевдокултура, изградена на базата на егоизма, която се възпитава у новото поколение, все повече и повече ни тласка към разруха.

И все по-малко хора го осъзнават.

Самата тотално налагана глобалистка система ни обучава в краен стадии на консуматорство.

„Добричките агънца”, т.е. всички ние, вече сме опитомени, стоим си кротко в кошарата, е, от време на време квичим и блеем, докато някое агънце бива изядено и пак настава тишина.

Случващото се наоколо не е нито национализъм, още по-малко либерализъм. В едно либерално общество правителството няма абсолютно никакво право да цензурира медиите, да промива мозъка на подрастващите, да захранва социален сепаратизъм и да създава привилегировани общности.

Просто сме на прага на корпоративен фашизъм. И тъжното е, че много хора се окачват на кукичката и като начало започват да се делят на различни прослойки, раси, етноси и социални групи.

Учебниците по история, специално в България, винаги са писани на политическа основа, в зависимост от конюнктурата - през Втората световна сме били арийци, през комунизма славяни, днес евроатлантици и т.н., което изобщо не говори добре за съзнанието ни като народ, а за стремеж към нагаждачество към по-силния, вместо да защитаваме собствените си убеждения.

За съжаление една от мръсните думи в дневния ред на обществото ни - национализъм - не се толерира през последните години. А трябва. Иначе ибрикчиите от правителството ще ни потурчат наново, ама тоя път не за 500 г., а завинаги.

В наши дни като че ли стана престъпление да кажеш, че обичаш България. Веднага те обявяват в расова нетърпимост, нарушаване на етническия мир, русофилство (Боже, опази!) и други несвързани глупости.

Дали ние ще сме последното поколение, което ще знае историята на България?

Ибрикчиите вече се обединиха и надупиха, за да вземат властта. Вярно е, че винаги там, където има келепир, веднага изплува мършата, ама нашата е уникална.

Срамно ли е да се наречеш националист? Срамно е, казват Брюксел и посолството. А според мен срамно е да прекланяме глава пред разни етноси, които засега са малцинства, но се държат много по-единно от нас и след 20-тина години ние ще бъдем малцинството.

България намалява по численост, а те се роят… И как не - от доста години в държавата ни се толерира една прослойка социални маргинали и паразити, които само се оплакват какво не им дава държавата, без да правят нищо, за да подобрят сами положението си.

Крадат, лъжат, получават си от държавата 17-те вида помощи, които са от данъците и осигуровките, удържани от нашите заплати. Нещо като нова класа от активни борци. Онези поне бяха само три хиляди, тези са половин милион.

И все пак - трябва ли да мразя хора от друг етнос, които ме уважават и с които се разбирам? Трябва ли да обичам тези от моята националност, които ме ограбват?

Наскоро в един форум в интернет прочетох пост, който ме порази. Ще го цитирам целия:

„За тези, които петнят името на Отечеството ни наказанието е смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри, наказанието е смърт, смърт и пак смърт.

За тези, които насаждат омраза между хората, живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате помежду си, те да трупат богатства, наказанието е смърт, смърт и пак смърт.

За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отмятат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те, видите ли, не предполагали че чак такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството.

За тези, които под булото на родолюбието, градят лоши закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е смърт, смърт и пак смърт!”

Звучи страшно! Какъвто е животът на българина, такива са и разсъжденията му. Питаш се - не ни ли писна от лозунги: „България на три морета”, „Македония е българска”, „Турците - вън”, „Комунистите - вън”, „Костов - вън”, „Царят - вън”, „Борисов е мафиот - вън”… Е, че то кой остана? Навярно само „българите” Василев, Петков и Тагарев? Или отчаяния родолюбец Пеевски?

По лозунгите сме сила, но това не ни пречи да си хвърляме боклука през прозореца, а душевния боклук във форумите и ТВ предаванията. С две думи - не сме болни националисти, а само болни. Като народ, като общество, като личности.

Дали не е било по-добре Левски, Ботев, Хаджи Димитър, Стефан Караджа и всички наши национални герои да не си бяха хабили живота напразно. Едва ли така са си представяли бъдещето, за което са увисвали по бесилките или са приемали с гърди куршума.

И не е ли по-добре първо да си гледаме в задния двор на къщата, да си погледне всеки в собствената душа и тогава, ако види там нещо свястно, колкото и да е малко, да се изпъчи и да викане: „Аз съм българин!” Че дори националист да се изкара!

Националист - това не е ли човек който обича нацията си, а не човек който е зает да мрази другите нации?

Нашите пишман националисти само с това се занимават - да обясняват какви светци са те, а какви боклуци всички други. А едва ли има друга нация, която да изкарва националните си герои убийци, алкохолици и хомосексуалисти, историческите места да ги продава на чужденци, а робството да нарича „присъствие”.

Гнусно е, но за да го има всичко това, сме виновни всички, защото забравихме величието на народа ни, от който са треперели всички. Дотам я докарахме, че да се срамуваме да се наречем българи.

На жалките останки от тоя народ му е писнало, но какво от това? Прекалено дълго време сме били бити, унижавани, репресирани, държани в страх и глад, убивани, насилвани и смилани в какви ли не мелачки. Е, новите българи са на път вече да успеят да ни свършат. Тоя път без война.

Не мога да разбера думи като: „Обичам Родината си, но мразя държавата, въпреки това няма да спра да я обичам”. Кое е Родина - пръстта, реката или планините? И кое е държава? Нима Ботев и Левски не са се борили за държава? И тях ли да мразим? Днес обикновено под национализъм се разбира да мразим малцинствата. Защо?

Нима хората из Кърджалийско или Добруджа са по цъфнали от всички нас? Тяхната върхушка, както и нашата - да, но обикновените хора - едва ли.

Четете Левски, неговата мечта, заради която увисна на въжето не беше ли чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание.

Защо позволяваме изкуствено да ни делят на българи, турци, цигани и т.н., нали всички сме родени в България и следователно сме български граждани, не може ли всички заедно да се опитаме да променим държавата в която живеем и да бъдем добре всички.

Националист би трябвало да бъде човек, който обича държавата си и гледа всички в нея да са наред, независимо от тяхната религия. И вместо да сме единни, ние масово допускаме да ни насъскват едни срещу други, поддаваме са на влиянието на корумпирани медии, обслужващи това или онова направление, чиято единствена цел е практически да прилагат римската максима Divide et Impera („разделяй и владей”).

Това е принцип в държавната власт, към който често прибягват правителствата на държави, състоящи се от разнородни части, и съгласно който най-добрият метод за управление на такава държава е разпалване и използване на враждата между отделните групи.

В по-широк смисъл това е тактика (често скрита и непочтена) на създаване, усилване и използване на противоречия, различия или разногласия между две или повече страни за контрол над тях.

И я докарахме до там, че да се гледаме настръхнали под вежди с хора, с които до вчера сме били ако не приятели, то поне приятелски настроени съседи.

Това кресливо патриотарство е дразнещо. Целта на цялата тази истерия по медиите, която по правило налива вода в мелницата на ДПС, е да се намери враг, за да забравим за правата си и вместо да търсим отговорност от тези, които ни обърнаха на стадо, ние се хващаме един за друг за гушите.

И онези, в сянката, само потриват доволно ръце.

Разделението не е само български патент, но при нас то е доведено до невиждани висоти - две църкви, 17 БЗНС-та, един Господ знае броя на крилцата в СДС, един вагон „социалистически” партии…

Ето и три въпроса за тест: 1. В коя държава по националната телевизия предават новини на чужд език, без значение по кое време и дали някой ги гледа? 2. В коя държава чужденци имат право да закупуват земя? 3. В коя държава местното население говори на езика на чужденеца?

Прочетете когато Хитлер идва на власт, с коя карта се заиграва - за етническия мир, но да бъдат мразени евреите. Национализъм, един вид. Тогава ще намерите много отговори.

Днес стана като в развития социализъм - има една партия и тя е светлината и посоката. Може и да се изненадате, но тя се казва ДПС. Те са хората, които дърпат всички конци в България. Тяхната върхушка, не чичо Адем, който блъска с тютюна и картофите, за да си нахрани децата.

Наслагването на омраза към турците и другите малцинства, и наслагването на страх у тях става точно с пишман „националисти” като „Атака”, партия, която най-вероятно е финансирана от ДПС, за да активизира гласуването сред малцинствата. И се получава търсеният и добре премерен ефект - българите да се отдръпнат от изборните урни.

Колко още време ни трябва, за да осъзнаем, че в България отдавна не се учи по история на България за 500 г. робия. И ако българинът продължава да не ходи да гласува (от което ДПС се възползва най-добре), не само джамии ще се строят, ами да не почне сутрин да ни буди мюезинът насред Софиябад или Филибе.

Изтъпанва се депутат, примерно, с костюм колкото струва една селска къща и патетично те пита: „Какво сте дали на България?” Какво да дадем? Работим, плащаме си данъците, спазваме законите на България. Какво още да й дадем на България и как да й го дадем? Да работим без пари? Че в коя държава го правят? Да си дадем живота? Няма проблеми, само че за коя кауза?

Борили са се нашите прадеди срещу поробители, а ние сега се борим единствено срещу себе си. Бием се, плюем се, караме се, прецакваме се, крадем се, мразим се, продаваме се. В момента се самоунищожаваме. Това е единственото нещо, което правим най-добре.

Известен наш писател с тъжен сарказъм казва: „Българския национализъм е споменът от героичното ни минало и славното ни настояще, но след време разбираме че онова славно настояще не е било никак славно, добре че бързо е отишло в героичното ни минало.”

Какво ще оставим на нашите деца и внуци, дай Боже и правнуци? С какво един ден нашите наследници ще се гордеят с нас, ще има ли такива дела? Хубаво е днес да има националисти, но не само да развяват трибагреника, да пеят възрожденски песни и да се самохвалят кой е по-велик и какво бил направил за България. И най-вече какво ЩЕ направи. Приказки за маса, когато ракията е отлежала. Бог да пази България, че май ние няма да успеем!

Преди години един френски президент каза: „Това да си националист е едно от най-нормалните неща. За да бъдеш мъж, трябва да поставяш родината си и народа си на първо място и да го защитаваш с всички сили”.

Да сте чули подобни думи от някой наш държавен мъж? У нас да си националист е нещо лошо - или си луд, или си агент на Путин, или ще събаряш етническия мир.

Запънаха се „Възраждане” да правят референдум. Чудесно, ето ти практическа стъпка. И какво излезе? Майцепродавците в парламента решиха, че такова животно като референдум в България нема, макар Конституцията да твърди друго. Подрязаха крилцата на Костадинов и какво стана?

Нищо, нищо! Млъкнаха „Възраждане”, дума не можеш да чуеш от тях, поне с една дума да се преборят за онези половин милион българи, които им дадоха доверието си. Националисти ли? Тинтири-минтири и нищо повече.

Понятието „етнически мир” е толкова разтегливо и се разбира твърде превратно. Тази карта се вади винаги, когато реши ДПС, че им е изгодно. Къде са тогава телевизионните „националисти” на Сидеров? Нали той и партията му бяха най-националисти. Което не им попречи да се гушнат в управлението заедно с ГЕРБ и всички други антибългарски образувания.

Относно „етническия мир” ето какво ни казват числата от данните на Евростат за броя на джамиите в различните европейски държави в последните три години: България е ПЪРВА по брой джамии на глава от населението. Рамо до рамо с арабските държави. И това в една ПРАВОСЛАВНА държава!

Ето списък с данните на Евростат: България - повече от 1300 джамии (при това строителството на нови продължава с ускорени темпове), Германия - 2750, Франция - 1600, Великобритания - 1000. Следват - Испания, Холандия, Австрия, Белгия, Италия с много, много по-малко от нас. В Румъния (с 20 млн. население) - около 80. Последни в класацията са Чехия, Кипър и Малта с по 1 или 2 джамии.

Без да оригиналничим, да се запитаме - а колко църкви са построени за последните 10 години? Ясно е в чия полза ще е статистиката.

Нашата толерантност е минала всякакви граници. Това се случва и така ще е, докато се чудим кой е прав и кой е крив - заличаваме се и изчезваме. Само че това не е толерантност, това е глупост всенародна. Но на кого му пука…

Вината е у нас и нямаме какво да обвиняваме някой друг! Такова е възпитанието, което даваме на децата си и образованието, което те получават - четвъртокласници, които не познават буквите, инженери, които имат проблем с пресмятането на правоъгълен триъгълник, учители, които не правят разлика между Ленин и Сталин, нито са наясно какво точно се е случило в Европа през 1917-1920 г.

Децата излизат от училище и влизат в живота с идеята, че за да успееш не е нужно да разбираш от това, което правиш или да носиш отговорност за работата си. Достатъчно е да станеш „брадър” или нещо такова.

Далаверата се възприема сред младите като нещо нормално и при възможност не бива да се изтърва. И как да очакваш гражданска позиция и трезва преценка?

По тази причина няма и свестни политици. Няма откъде да се вземат, колкото и да пресяваш боклука. И обръщаме поглед я към САЩ, я към Канада… Резултатите ги виждаме всички.

Въпреки, че се делят на крайни и безкрайни националисти, шовинисти, интернационалисти, глобалисти, антиглобалисти и какви ли не „исти”, действителността е по-жестока.

Всички те в крайните си проявления са опасни и вредни за България, защото насаждат само омраза между различните групи население.

И комай България е единствената държава в Европа, където омразата е насочена към етноса, дал името на страната.

Още от Освобождението от турско робство насам у нас е модерно да си „фил” и „фоб”. Пък най-добре да си филофоб - зависи накъде духа вятъра. Имаме си германо, англо, франко, русо, турко, гръко и какви ли още не фили и фоби, които тачат чуждите ценности много повече от собствените си.

Да не говорим за последния моден вик - евроатлантическите ценности и морал. Днес това важи с особена сила.

В цялата ни модерна история България е единствената страна в света, която не е била управлявана от достоен представител на етноса, на който е кръстена, а от „фили” и „фоби”. Макар формално първите хора да са се наричали българи.

И преди, и сега тези, които са обичали България и са давали мило и драго за нея са първите, които филофобската месомелачка е смилала.

Нима русофилите капитан Петко войвода, П. Р. Славейков, Иван Вазов и други не са патриоти, нима не са обичали преди всичко България и българското? Нима русофобите З. Стоянов и Ст. Стамболов не са били патриоти? Нормалното, първичното е обичта към Родината, а разните филства и фобства са на втори план. Теоретично е така, но практически…

Излишно е да споменаваме съдбата на останалите оцелели воеводи и тази на техните роднини в „освободена” България, но да се обзаложим, че на мнозина им се е приискало никога да не бяха тръгвали да гинат за България и да я освобождават.

И все пак, има Господ и той вижда всичко.