ГАЗ
Драма в две части и няколко действия
Който има туристическа газова бутилка, може би ще намери известна прилика с действителни събития и хора.
Част първа
Действие първо
Ветровит ден. Пред вратата на сервиза са се струпали хора. Клиенти, бързащи сервизни работници, зяпачи… Нито един като мен с туристическа бутилка. Идва още един. Двамата влизаме в приемната. Госпожа, вдълбочена в тефтерите си. Мъчи се да разпали загасналата си цигара.
- Добър ден. (Това съм аз.)
Нищо.
- Добър ден. (Това е другият с бутилка.)
Пак нищо. Но цигарата на госпожата се разпалва и:
- Изчакайте приемчика да ви пусне поръчка.
Действие второ
След петнайсетина минути. Влиза млад, усмихнат приемчик и бодро ни заговаря:
- Бутилчици, а? За проверка? И пълнене? Изчакайте секунда.
Излиза бодро и усмихнато. След десетина минути:
- Така. Ето ви поръчките. Минете на гишето отвън да ви заведат под номерче.
- Нас?
- Ха, ха - шегаджии! Бутилките, разбира се.
Действие трето
На гишето отвън има само седем чакащи. Нищо работа. След десетина минути ще сме готови. Така и става.
- Идете сега в дъното на двора на сервиза. Там се проверяват бутилките.
В поръчката (както е записано) вече сме проверени и сме си отишли. Отиваме все пак в дъното на двора.
Действие четвърто
Няма го майстора. Все пак идва след някакви си десетина минути. Да бъдем точни - след седем. Гледа поръчките, сумти, мърмори под нос и пише нещо в тях. Апокриф - нищо не се разбира.
- Идете да се подпише приемчика.
Отиваме.
Действие пето
Приемчикът го няма. Има друг, но той не е „нашият” и… чакаме. Все пак „нашият” идва. Гледа бодро и усмихнато. Изпитва справедлив гняв:
- Майсторът да не е кьорав? Не види ли, че съм се подписал?
Ние не знаем дали майсторът е кьорав и се връщаме да проверим.
Няма го майстора. Все пак се надяваме и след… няма значение.
Действие шесто
- Добре де, като сте видели, че се е подписал, защо не ми казахте?
Драматично мълчание. Виновно навеждаме глави. Справедливо сме наказани.
- Идете на касата да си платите и елате.
Действие седмо
Каса. Касиерка. Нищо и никаква опашка. Само дванадесет човека. На човек по две минути… нищо работа.
- Двайсет и седем лева и 28 стотинки. И дайте дребни!
Нямаме дребни и закръгляваме сумата на разбираемо за всички число. Връщаме се в дъното на двора. Това, че майсторът го няма, не ни тревожи. Знаем от опит, че той виннаги идва. Така и става.
Действие осмо
С другия се разделяме като стари бойни другари. Разменяме си адресите, скришом трием бликнала в ъгълчето на окото ни сълза… Обещаваме си да си гостуваме.
Часът е 9 и 56 минути. Операция „Газ” е започнала в 8 часа и 17 минути сервизно време. Класификация на действието: „ЕКСПРЕСНА ПОРЪЧКА”. Времетраене на кулминацията на драмата, пардон - поръчката - от 20 до 30 секунди (по непроверени данни, защото не присъстваме, няма щемпел, нито стикер, дори надпис с тебешир, който да удостоверява, че бутилката е проверена).
Част втора
Няма втора част. При инсталацията за зареждане чакаме само три минути.
- Инсталацията за зареждане не работи от лятото - мило ни осведомява лелката.
Вдига рамене в трагично недоумение. Вдига и очи нагоре. Един бог знае!
Изчаквам десетина дни и пак отивам. Отново очи нагоре. Отгоре никакъв отговор. Изглежда - и самият бог не знае!
Епилог
Намирам Иванчо. Изпиваме по две шишета домашно. Разчувствам се и плача на рамото му.
- Не тъжи - подсмърча и той, докато се опитва да ме теши, - дай бутилката. С това вино от кукувица мляко ще намерим, та една газ ли!
Имам газ. И от кукувица млекце се намира. Ама де да съм знаел по-рано…
Ако хептен я закъсате, ще ви дам адреса на Иванчо.
