МАГЪОСНИЦА
Да знаеш, че човешкото око е ненаситно, все към чуждото гледа и богатство търси, но докато го намери и животът му си е отишъл.
Най-хубавата житна нива на времето в село имаше дядо Стоян. В местността „Лъката” и други нашенци имаха ниви, но неговата раждаше най-едро жито, защото всяка година я тореше с овча тор.
Есенно време дядо Стоян избираше слънчев ден за сеитба. Щом изореше с воловете нивата си, прясната угар замирисваше на топла пръст. От браздите се издигаше пара, сякаш земята дишаше със своите гърди и тръпнеше нетърпеливо да приеме житното семе и го върне стократно на стопанина по жътва.
Радост изпълваше селската му душа, макар че едрата му снага тръпнеше от отмала. Засятата ръж на пролет избуяваше и подминаваше човешки ръст. Вятърът залюляваше натежалите житни класове като морски талази.
Комшиите не му завиждаха, ама Ленка, която живееше сама на края на селото, се пукаше от завист.
Тя беше висока, слаба жена, с котешки очи, от които проблясваха зелени пламъчета, щом се ядосаше.
Всички я избягваха и се страхуваха от нея да не им направи някоя магия, защото в село се шушукаше, че е магьосница.
Разправяха, че през нощта срещу Гергьовден всяка година, Ленка отива на някоя чужда нива, съблича се гола и обикаля нивата. Изрича някакви нейни си заклинания и „превзема” житото й.
Добре, ама веднъж дядо Стоян реши да си пази нивата през нощта срещу празника и осъмне на нея. По едно време тъкмо пропяха първи петли и той забеляза, че отдолу се задава Ленка.
Позна я в тъмното по походката, защото леко накуцваше. Скри се дядо Стоян в къпините около нивата и оттам я наблюдаваше какво ще прави.
Ленка навлезе в изкласилата ръж и се съблече чисто гола. Яхна остена и побягна в галоп около нивата като занарежда: „Тука сламата, в моя хамбар житото”.
След третата обиколка счупи остена на две половини, сложи ги на кръст в нивата и занарежда: „Тука дявол да жъне, у нас ангел хляб да яде и на нас да даде”.
Откъсна няколко едри класове жито, за да ги хвърли в нейната нива. Прекръсти се и рече:
- Свети Георги, знаеш защо съм дошла?
- Не знам! - с преправен глас й отвърна дядо Стоян, скрит в къпините.
Ленка потрепера от страх и се заоглежда наоколо. Никой не се вижда, само месечината преваляше вече гористата чука и сякаш се присмиваше на голата в ръжта жена. От изток се показа и зорницата. Вечерна хладина ороси избуялата трева по синора.
Ленка отново завика сред житната нива: „Свети Георги, направи така че житото в моята нива да наедрее като това”.
След това затича пак гола да обиколи три пъти голямата нива. Изчака дядо Стоян да стигне до другия край на нивата Ленка, скочи и грабна дрехите й. Притаи се отново в къпините.
Обиколи Ленка три пъти ръжта и се върна да се облече. Ама какво да види? - дрехите й ги няма. Повъртя се малко, заоглежда се наоколо и побягна към близкото дере. Начупи върбови клонки, за да прикрие голотата си. Побърза да се прибере в притихналото село, докато хората още спят.
Прибра се и дядо Стоян по съмнало в село. Подаде снопа с дрехите на жена си и рече:
- Петро, занеси тия дрехи на магьосницата, че може да няма какво да облече.
- Какво да й кажа? - попита го Петра.
- Речи й само: „Стоян ми ги даде, на него пък Свети Георги му ги е дал…”
От този ден, прибралата се гола в къщи Ленка приключи с магиите. Тази случка с времето заглъхна, като че ли не е било. Остана само приказката, че който се лакоми за чуждото - губи и това, което има.
