Гюлшен Алиева

***

Момчето, което
брулеше кестените
в овехтялото пладне със прът
и ги събираше в шиника
с кехлибарено слънце
беше моят брат,
а земята бе шарено халище
от полегнали макове и кукуряк,
и минзухари, жълтеещи на къщния праг.
Момчето, което
брулеше кестените
сред синьото звездно мастило със прът
и сред бакърено прегорели пшеничени ниви
и песен жътварска, сипнала се в кръг,
а в шепата си носеше гласове на петли
и хранеше врабчетата с разсипани трохи
беше моят брат,
но той отдавна е скитник в небето,
а аз във спомена скъп се завръщам
и житена погача за помен разчупвам,
и памидено вино доливам във глинена чаша,
и стръкове от хризантеми есенни
и оронвам сълза от обичане,
а във пладнето - мирис от кестени.