ОБРАТНАТА СТРАНА НА ЛУНАТА
В една есенна вечер преди десетина години, по телефона ми се обади мъжки глас, който ме поздрави за цикъл стихове, отпечатани в последния брой на „Словото днес”.
На въпроса: “Кой се обажда” гласът отговори, че ще ми каже по-късно. В продължение на петнадесетина минути той анализираше моите стихове, след което чух името Неделчо Ганев и връзката се прекъсна.
Това беше първият ми разговор с поета Н. Ганев, но не и последен, защото от този момент той следеше всяка моя публикация и задължително се обаждаше.
Ето защо се изненадах, когато обажданията секнаха. Опитите, които правих де се свържа с него бяха безрезултатни. Реших, че или има сериозен здравословен проблем, или е нещо по-лошо.
За съжаление и двете ми опасения се оказаха верни.
Надявам се, че няма да издам класифицирана информация като кажа, че всеки стойностен творец чрез произведенията си вдига вибрационния фон, повишава херцовата честота и така осъществява връзка между земния и Божествен свят.
Чрез стиховете си Н. Ганев показва този процес по един неподражаем начин: “Капещ лист. Листопад изсвирен от Лист, чист аметист.”, “Птица пее на чаталесто дърво, пее на два гласа ,” “Нула, наполовина “, “Мълчание от чанове”, “Когато се концентрирам. Троя покрива 1/ 3 от покрайнините на Чирпан”, “Майката погали детето бащински”.
Във великолепната си есеистична книга “Големият бряг” Кенет Уайт пише: “Когато разберете,че моите стихотворения не са стихотворения, едва тогава мога да разговарям с вас за стихотворения”.
В тази връзка и стихотворенията на Неделчо Ганев са по-скоро база за написване на цели стихосбирки, така както стихотворение на Константин Симонов “Чакай ме” стана база за създаване в съветското кино на пълнометражен игрален филм.
Неделчо Ганев притежаваше собствен метод да вижда невидимото. Много преди китайски космически кораб да направи снимки на обратната страна на луната, в едно свое стихотворение той мимоходом ни съобщи “Зад луната има субект”, каквото и да значи това. Китайците скриха тази истина.
В църковно-християнската терминология съществува понятието” успение”. То е приложимо към духовно възвишени личности. Това е състояние, когато човешката душа преминава от земен към небесен живот. Ако поезията беше религия, категорично бихме казали, че след последният стих, след последната точка Неделчо Ганев постигна своето успение.