135 години от рождението на поетесата Дора Габе

Добрин Добрев-Финиотис

На 28 август 1888 година в едно жарко добруджанско лято, в село Дъбовик, близо до Генерал Тошево и на няколко километра от Добрич, се ражда знаменитата поетеса Дора Габе.

Тя е от еврейски произход. Родена е като Изидора Пейсах. Има документи, които казват, че годината е 1888 или 1883…

Детството си прекарва волно в чифлика на баща си Петър Габе, преселник от Русия - човек с напредничави убеждения, изявен общественик и публицист.

Добруджанската природа, равнината и хората, големите изгреви и залези, широкият небесен простор - завинаги остават и бележат творчеството на поетесата.

Завършва гимназия във Варна, записва естествени науки в Софийския университет (1904) и следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905 - 1906), след което бива назначена за учител по френски език в Добрич (1907).

От 1911 до 1932 г. пребивава многократно (със съпруга си проф. Боян Пенев и самостоятелно, във връзка с преводаческата си дейност) в Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Гърция, Великобритания.

През 20-те и 30-те години на XX век изнася в България и зад граница сказки по проблеми на българската литература и за съдбата на Добруджа.

През 1925 г. Министерството на народната просвета й възлага да редактира (съвместно със Симеон Андреев) библиотечната поредица „Библиотека за най-малките”. По-късно е редактор (1939 - 1941) на детското списание „Прозорче”.

Дора Габе е сред учредителите на Българо-полския комитет (1922), на Българския ПЕН клуб (1927) и като негов дългогодишен председател. Съветник по културните въпроси в Българското посолство във Варшава (1947 - 1950), представителка на България в международните конгреси на ПЕН клубовете, в международното сътрудничество.

За пръв път в Шумен публикува стихотворението „Пролет” в сп. „Младина” (1900), когато е едва 14-годишна.

Истинският й творчески дебют са стихотворните цикли, поместени в списанията „Мисъл”, „Демократически преглед” и „Ново общество” през 1905 - 1906 г.

Първата лирична стихосбирка на Дора Габе „Теменуги” е в духа на модния в началото на века сецесионен сантиментализъм и отчасти - на налагащия се символизъм.

Създадена е с редакторската намеса на Пейо Яворов (стигаща до съавторство) и при съставителството на проф. Боян Пенев, чиито образи поетесата съхранява трайно в емоционалната си памет, вплита имплицитно и чрез посвещения в късното си творчество.

Пише книжки за деца, поезия за деца и възрастни, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели в различни списанията.

След 1944 г. публикува в литературния и периодичния печат, в детските списания „Славейче”, „Дружинка”, „Деца, изкуство, книги”. Дора Габе е автор и на два романа „Мълчаливи герои” (1931) и „Майка Парашкева” (1971). В творческата й биография присъстват и две повести - „Малкият добруджанец” (1927) и „Ние, малките” (1946).

Дора Габе превежда от полски, чешки, руски, френски, гръцки език. Сред най значимите постижения на преводаческо й дело са антологиите „Полски поети” (1921), на която Дора Габе е преводачка, съставителка и авторка на характеристиките, „Химни” на Ян Каспрович (1924) и „Анхели” на Ю. Словацки (1925).
***
Обаятелна и дарена с ораторски способности Дора Габе, използва трибуните у нас и по света за пропагандна дейност на добруджанския въпрос и навсякъде изразява своя протест заради поробената си родина.

Съдбата на Добруджа близо две десетилетия става нейна съдба - председател на Добруджанския женски съюз, редовен делегат на добруджанските конгреси, поетесата изнася сказки и рецитали на стиховете си за Добруджа, събира буквари и читанки за поробените добруджански деца.

Поетесата първа възпява освободена Добруджа. Голямата цел и мечта за освобождаването на Добруджа става реалност. Дора Габе е една от първите, включили се в делегацията, посетила освободена Добруджа и Добрич.

В групата официални лица, които навлизат в Южна Добруджа с българската армия, са включени като представители на освободителното движение Д. Габе, Елисавета Багряна и Аспарух Айдемирски.

Песни, веселие и манифестации царят в освободения град Добрич - сред манифестантите, е и добруджанката Дора Габе. „Добруджа е вече свободна. Този ден от живота ми е незабравим” - пише Дора Габе в спомените си.

* * *
„…никак не ме е страх, че ще умра. По-рано се боях, дърпах се. Сега - не! Човек трябва да се прероди, и да си отива само с едно „сбогом” от живота!”

Ласкава, спокойна, мъдра. На ръката й искри зеленият пръстен - сякаш будува зеленото,вечното око на живота!

- Никак не ме е страх! Нали от мене духът ще остане. Нали за това пиша!

***
От очите ми съня изсмука
тая дълга нощ, тъй неспокойна.
Няма на стената да почукам -
тя е вече помежду ни двойна.
Чувам само писъка на трена,
в тъмнината остър и тревожен.
От света съм вече уморена,
а пък ти си моя спомен тъжен.
Тежката завеса на живота
ще се дръпне нявга за минута,
да те видя млад и свеж, и бодър,
без да бъда видена и чута.
Колко много най-човешка мъка
безвъзвратната вълна отвлече.
Няма близост, няма и разлъка,
а светът е все голям и вечен.

Колкото пъти имах срещи в Добрич с нашия поет Драгни Драгнев, разговорите ни започваха винаги с Дора Габе. Той бе посрещал и изпращал поетесата от родния ни край стотици пъти. Беше контактувал безброй дни с нея. Ето какво разказва той:

„Без нея как да си представим нашата родина…От памтивека до днес тя вее зелени пламъци на гръдта й - поема в нова посока Дора Габе. Ограбвана… Ранявана… Сякана безмилостно… Превръщана в пепелище… Гората оживява от соковете на земята, от любовта на човека, от гнездата на птиците… Песен й връща крилете… Вятър я милва, лудува в пазвите й, кърши клони и заспива в прегръдките й…”

На мига се сещам за стихотворението на Дора Габе „Гост” от 1928 година: „Ами дъбовете ни, чиито корени дълбоко се всмукаха във нашите кладенци до дъно, и пиха от сърцето на земята сока, шумят ли още тъй, и на шумът им тайните размесват ли се още с нивите презрели?”

Една вселена е гората, подхванах нова мисъл… В утробата й пониква и цъфти живот, пълни душата й с възторг, със страх, с надежда и отчаяние, с добро и зло.

„Това богатство живее като организъм, понякога беззащитен - обади се писателката, наведена над облачета горски цветя - съсънка, синчец, теменуга… Всичко тук чувства ръката на човека, слънцето, тънките саби на дъжда, сините длани на вятъра… Имам усещане, че милиони тръпки пронизват сърцето на гората и тя вика, плаче и стене, размахва разтревожени криле, като че се готви да се откъсне от земята и да полети…”

Дора Габе е един необятен свят. И винаги ще има какво да преоткриваме за биографията й, за българската и световната литература чрез нейните творби и преводи.

„Мислейки за Дора Габе, винаги ме обгръща усещането за пълнота и за сбъднатост. Не само заради дългия й житейски път, а заради живота й на творец с нетукашен европейски мащаб. С несломен до финала дух. С енергията и с финеса, и пълнотата на преводаческото й изкуство”.

Аз съм от града на Дора Габе - Добрич. Дора Габе и Елисавета Багряна посещаваха училищата много често. „На два-три пъти съм имал срещи с нея. Даже веднъж си спомням, като много малък, изрецитирах стихотворението „Калинчице-капчице”. Тя идва към мен и казва: „Аз съм Дора Габе, ти изрецитира моето стихотворение”. - Аз се изчервих и й казах: „Ама вие не сте ли книга?” Толкова много и от сърце се смя милата!

Тя самата нямаше деца,но когато в по-късните години на поетесата я питаха дали има деца, тя казваше въодушевено: „Всички деца на Добруджа са мои внуци и правнуци.”

ДОМ-МУЗЕЙНА ЕКСПОЗИЦИЯ НА ДОРА ГАБЕ В СОФИЯ

Три месеца неуморно работих в дома на поетесата, с мисълта да го превърна в дом-музей. Почувствах един ден, че искам да направя това за Добруджа и за България.

В този софийски дом на бул.”Васил Левски” 60, голямата българска поетеса живя от 1957-ма до края на дните си- 16 февруари 1983 година.

Реставрирани са личните оригинални мебели на поетесата, възстановена е част от личната библиотека, писателският кабинет, с интересни и разнообразни книги повечето с личен автограф от авторите.

Многобройни творби, ръкописи, нейни снимки и лични вещи изпълват атмосферата на този необикновен дом, и отвсякъде наднича Добруджа.

Дом здрачен, скромен. Сядаш в креслото, и сякаш се потапяш в топлото излъчване на тази малко носталгична, малко старинна, малко приглушена наредба.

Всичко тук в този дом, излъчва топлата багра на ореховото дърво. На тъмната резба… Усмихват се пъстри дреболии - мили посланици на далечните й приятели. А над всичко пръскат озарения портретите в гъсти маслени бои.

Портретите на тайнствената красавица Дора Габе. Лицето е тънко, загадъчно, въздушно. Ръцете - скръстени като у мадона. Шията обвита с нежния наниз на седефа. А очите й? Непребродените светове на Дора Габе.

В музейната експозиция е съхранена една от пишещите машини на Дора Габе, ръкописи, преводи, автографи от световни писатели. И много книги.

„Почти всички издания, които са излезли на Елисавета Багряна, са подарени с автограф до Дора Габе с ласкавия надпис „На Дора от Лиза”. Казват, че са враждували цял живот заради Боян Пенев, което не е така. Напротив - те са надмогнали това нещо и в името на българската поезия те са били навсякъде заедно” .

В експозицията са включени снимки и портрети, икони, картини, два шкафа, шевната й машина,писателската маса на която Боян Пенев е писал. „Специално дойде по моя поръчка един сноп житни класове от Добруджа, които са обработени и направени за музейната експозиция”.

МИТОВЕТЕ ОКОЛО НЕЯ

Най-разпространените митове около името на Дора Габе си свързани главно с отношенията й с Елисавета Багряна. Дори и да е имало вражда, в името на таланта и на българската литература тя е потушена. Дора Габе обаче е свързана и с други големи имена в българската литература.

Едно от твърденията е, че Пейо Яворов е посветил „Две хубави очи” на Дора Габе. Но според организатора в дом-музейна експозиция „Дора Габе” това не отговаря на истината.

„А в разказа на Йордан Йовков „Чифликът край границата” тя вижда Нона като себе си и казва на Йовков: „Вие сте ме описали като героиня” - но той с недвусмислие се е позасмял мълчаливо. И може би е, но може би не е”.

ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ

Дора Габе е една от първите, които внасят писмо в Народното събрание до депутата Димитър Пешев за освобождаването на българските евреи. И тя има огромна заслуга за това. Както и за освобождаването на добруджанския край.

„Първа тя на 25 септември влиза в Добруджа с войските заедно с Елисавета Багряна, облечени във военни униформи”.

Повече от две десетилетия тази крехка жена дава мило и драго, за да не угасне българската искрица в добруджанските сърца. Тя изпраща буквари, посреща и приютява будни добруджанчета в София.

„Нейният баща, който е изключително достоен човек - икономист и политик Петър Габе, обикаля надлъж и нашир селата и градовете на България и навсякъде разказва за горчивата участ на своя роден край”.

На световния форум в Лондон и Париж, на който Дора Габе участва, се чуват за първи път горещите й слова за нейната родна земя. „Родният ни край остана тъй далече, пътя, който води в него, враг посече”.

И когато идва освобождението на Добруджа, редом с българския генерал Попов, Дора Габе с военна фуражка първа преминава граничната бразда, скача от коня и разплакана целува пръстта. И казва: „Добруджа е свободна!”

„Добруджа създава тази поетеса Дора Габе, но Добруджа освен поетесата, създава и гражданина Дора Габе. Помислете си колко са българските поетеси, които са се вписали в историята с подобна доблестна биография”.

И бих припомнил, че тогава Багряна пише: „Ако има нещо специфично за Дора Габе, то е нестинарството. Дора винаги е живяла като жрица върху огън, върху жарава, разпалена от щедрото добруджанско слънце. Във всички събития на България, в своята лична съдба!”

ПРИЗНАНИЯ

Носителка е на някои от най-значимите награди в България и чужбина. През 1927 г. получава „Златен кръст за заслуги” в Полша. Две години по-късно, през 1929 г, е удостоена с почетна грамота от Всемирния съвет на мира.

През 1946 г. й е връчен орден „9 септември 1944″, III степен. През 1963 г. получава награда на Съюза на българските писатели за стихотворението й „Родина”. Удостоена е със званието „Заслужил деятел на културата” в областта на поезията, с орден „Георги Димитров” по случай 80-годишнината от рождението й и със със званието „Народен деятел на културата”.

През 1978 г. е удостоена със званието „Лауреат на Димитровска награда” за стихосбирките „Почакай слънце”, „Глъбини” и „Сгъстена тишина” и със званието „Герой на социалистическия труд” по случай 90-годишнината от рождението й. В края на същата година е удостоена и с почетния знак на София, I степен.

През 1979 г получава специална награда от Съюза на българските композитори за стихотворението-песен „Вироглавка” и награда „Петко Рачов Славейков” за литературното й творчество, свързано с децата и българското училище.

Последната ни паметна среща бе на Международната детска асамблея „Знаме на мира” в София. Благодаря на тази щедрост на съдбата, че ми дари това докосване до една от големите европейски поетеси - българката Дора Габе.

Умира в София на 16 февруари 1983 г.