ПОЗНАВАЧ НА ЧОВЕШКАТА ДУШЕВНОСТ

Иван Д. Христов

Талантливият и неуморен писател Иван Енчев поднесе на читателите поредния си нов роман „Мед от кактус” / Изд. „Българска книжница”, 2023 /. Той е автор на книги с поезия, белетристика и публицистика. Носител е национални награди и отличия за литературните си постижения.

Новият му роман е поредното съвременно - историческо повествование и е последната част от трилогията „Драгунови”. „Мед от кактус” включва три части: „Срещу вятъра”, „Приземяване” и „Легенда за Драгунови” / приложение /. Във своите взаимно свързани и допълващи се части, романът третира актуални проблеми на нашето съвремие.

Книгата е добре композирана и с интригуваща сюжетна постройка. Отделните епизоди умело са вплетени в обща сюжетна нишка. Писателят разгръща своите герои в широк епичен план. Срещат се миналото и настоящето, младостта и старостта, възкръсват спомени и съдбовни преживявания.

Сюжетното действие на романа „Мед от кактус” увлича от самото начало. Рано пенсионираният военен пилот - капитан Драгунов е изправен пред дилемата как да се приспособи към цивилния живот, пълен с насрещни „турболенции” и противоречия.

Светлина в тунела на това ежедневие е интимната му връзка с медицинската сестра Лили Милева, която прераства в истинска любов. Започват обаче и неговите терзания, как ще приеме тази връзка порасналия му син Георги, от разтрогнатия първи брак с Евелина. Ще се завърне ли при него момчето от Германия?

Интригуващи епизоди от романа проследяват важни случки от живота на Драго Пилота - изневярата на Евелина с неговия братовчед, наглия и безкруполен Марко Булдозера. Заминаването в Германия след развода на бившата му съпруга и сина им. Утеха в сивото ежедневие на Пилота е честото общуване с неговия родственик - някогашния учител по история Славян Драгунов.

Сюжетният разказвач в романа е известен журналист. Чрез мъдрите съвети на стария даскал и някои легенди са представени драматични и вълнуващи случки от нашето минало.

Много са персонажите в книгата: Драго Пилота, Славян Драгунов, Лили Милева, Евелина, синът Георги, братовчеда Марко Булдозера, Бранимира, пенсионирания полковник Трендафил Маринков - тъст на пилота и други. Писателят акцентува не само на техните съдби, но и върху социално - икономическите и политически проблеми у нас, на които са свидетели.

Въвежда ни в свят на морално разложение и диспропорция на материалното и духовното. Трендафил Маринков, когато крачи край някогашната, грохнала вече казарма, в която е служил, е обзет от мрачни и песимистични мисли: „Прилича ми на зейнал гроб, в който е погребана някогашната наша държава”.

В сюжета на романа авторът е вкарал и кратки, емоционални есета, умело втъкани в композиционната структура на повествованието: „Славянска легенда за сътворението”, „Случка в кафенето”, „Слънчево кладенче”, „Светъл пролетен ръмеж”, „Камъче от Кръстова гора”, „Лъч от сияен светлик”, „Горският гълъб”.

В хода на сюжетното действие писателят отделя място за всеки от героите в романа. Изгражда образи, които само с няколко характерни детайла, остават запомнящи се със своята индивидуалност.

Разказвачът отстоява в романа високи морални и нравствени позиции. Тъжни и бичуващи общественото безразличие и егоизъм са размислите на историка Славян Драгунов: „Кому съм нужен?… Не искам милостиня, а почит за достойния ми труд”.
Иван Енчев разказва увлекателно и завладяващо. Езикът на романа е образен, лаконичен, на места емоционален и метафоричен.

Финалът на втората част на книгата, разкрива верността на твърдението на стария учител, че „краят увенчава усилието”, защото „ само той беше предчувствал, че ехото от един чукнат фар на улицата, ще проехти в ритуалната зала на Общината като гръм от бутилка с шампанско вино”.

Сама по себе си третата част на романа „Легенда за Драгунови” /приложение/ е една вълнуваща експресивно написана родова сага. Тя ни връща към драматични исторически събития, станали в края на дванадесети век и белязали по-нататъшната съдба на рода Драгунови.

Писателят Иван Енчев е добър познавач на човешката душевност, затова въпреки повратностите на времето, той не губи надежда за един по-хуманен и добър свят.

В „Мед от кактус” авторът художествено преоткрива истините за нашето време. Романът потвърждава самобитният художествен свят на писателя и дарбата му на разказвач, умеещ да изобразява правдиво и честно днешната ни действителност.