ГОЛЕМИЯТ ГРАД
ГОЛЕМИЯТ ГРАД
На Тея
Щастието зависи от самите нас…
Аристотел
Тези сиви квартални гета
и намръщени, бързащи хора…
От всеки ъгъл блика самота
и тъга, разтърсваща простора…
… И трябва да дойде един архитект
или дори забавен логопед,
за да преведе на човешки език,
древната прастара и млада идея,
че красотата ще спаси света…
…И огряни от слънцето сгради,
сред деца и зелени дъбрави,
ще събуждат надежда и вяра
с очите на един архитект
в усмивката на един логопед…
… И Светът замечтан,
ще говори на чужди езици!
27 април 2021 г.
София
НЕБЕСНИ ПРАГОВЕ
В памет на Стефан Данаилов
Всички ние сме като слепци, минаващи от един праг
в своя живот към друг, привличани от вечната светлина…
Морис Вежар
Остави красивите приказки,
да помълчим пред тихия залез…
Има толкова болка в очите ти,
която ми стига за всичко.
9 декември 2017 г.
ОБЕТ
На Недялко Йорданов
Май само българската болка остана неоткрадната…
Георги Константинов
Кълна се в белите коси
на майките,
не в ореола на светците.
Техните избелели забрадки -
дълго ще светят в душите.
И в нетърпеливите очи
на синовете -
останали рано без бащи.
Те всичко дълго са
изстрадали…
… Затова имат силни очи!
ХРОНИКА
На Даниела
Най-добрият пророк на бъдещето е миналото…
Байрон
Вървяха ешелоните на Времето
под всевиждащото око на Всемира…
Всичко беше толкова просто,
както човек се ражда и умира.
… И една бяла следа в Небето,
чертае тайния час,
че всичко, което се случва
е написано в светове преди нас!
22 май 2022
Велико Търново
МАМА
Нищо по-лесно от композирането.
Трябва само да си спомниш една мелодия,
която никой никога не е чувал…
Шуман
Някой ме докосва във съня…
Литват бели пеперуди.
Слънцето е слязло до очите ми.
Толкоз близко - жари, жари…
Чувам смях и тихи стъпки.
Утрото ли иде?
Някой слага устни на челото ми.
Някой ме докосва във съня.
ЗВЕЗДНА КОХОРТА
Тъжна беше тази две хиляди и двайста година…
… Първо мама от този свят си замина.
И толкова мои приятели.
Тази страшна дума пандемия,
стана част от живота ни…
И всеки от своята мъка
ти обяснява до кога и как ще я има…
… А нашите близки ги няма.
И в тишината гласът им звучи,
просто, за да не бъдем сами.
Майки, любими, братя, сестри,
звездна кохорта от любими очи!
21 февруари 2021 г.
Ямбол
СЪРДЕЧНИ АПОКРИФИ
В памет на родителите ми Керанка и Кънчо Кънчеви
Изгубихме се в пясъка на времето…
И няма да намерим път напред.
Навярно с писъкът на чайките,
отеква в мрака някой чужд въпрос.
Навярно ще намерим други пристани,
душите ни жадуват друм и праг…
Навярно в истините оцелели
ще съградим олтар и църква пак.
Навярно всички чудеса в живота ни
и проглед, и тъма, и скрит възход,
сърдечни апокрифи ще намерят,
когато пак ми липсва брод…
Навярно времето ще ни покаже
дали ще срещнем нови чудеса…
… И ако е писано, ще видим,
родителските светли имена!
27 юни 2021
Созопол
ТРУБАДУРИ
На Петър Караангов
Поетите вземат светлината и я даряват на хората…
Китайска мъдрост
Разграбиха душите ни безбожници,
понесли кръстове, хоругви…
А дяволски в очите им искри
на златото примамливия блясък.
… А вековете бели са поели
неистовата скръб на много хора,
които носят във сърцето си и Бога
и праведни са, без да го натрапват.
И идват светли, мъдри трубадури
на глас свещен, развели плащеници…
… И топлите им думи изведнъж
събуждат дъжд във нечии зеници!
ДОМ
От всякъде прииждат ветрове,
а тук е тихо, светло и спокойно…
Навярно, сигурно от векове,
душата ми е търсела спокойствие…
Навън животът ражда страхове,
а тук е тихо, светло и спокойно.
… Душата ти, осъдена на самота,
подрежда стройните си линии.
И ражда песен, светла и добра,
напук на свят, навъсен до безсмислие…
От всякъде прииждат ветрове,
а тук е тихо, светло и спокойно…
… Човек жадува дом от векове,
с душата, търсила спокойствие!
10 януари 2021 г.
ПРОСТРАНСТВА
На Чавдар Добрев
Най-хубавото се вижда със сърцето…
Екзюпери
Едно Небе ще носим в себе си -
до края!
Така са ни орисали…
… Да вярваме и да обичаме!
Във този свят на страшни дисонанси.
На глад, цинизъм и върховни глупости.
На синева, изпъстряща Простора.
За да ни има, за да оцелеем,
за да има Въздух, Светлина и Песен.
… Нека да обичаме!
СЪЛЗАТА НА СИРАКА
На Владимир Пенев
Картините на Пенев са като съновидение,
изпълнено със сенки и светлини…
Ж. К. Монрозие,
колекционер от Франция
Тя е по-чиста от снега на Еверест.
Тя е болезнена.
И не се поддава на опитомяване.
Тя е самотна…
Тя е велика!
Сълзата на сирака.
Безбрежна е като Вселена.
В нея се оглежда Небето
и уморена пада в сърцето…
14 юли 2020 година
БУДИТЕЛ
На Иван Гранитски
И нека запазим във времето тежко,
малко нещо от Бога и нещо човешко…
Недялко Йорданов
Иван Гранитски винаги пътува…
Разнася книги и картини.
Понякога е весел, понякога е тъжен,
понякога дори е бесен…
Разсмива кметове и секретарки,
целува палави „другарки”.
… И винаги със своя жар
подпалва тутакси пожар.
За Отечеството, казва често,
дори, когато му е причерняло.
… И кара се на Светльо, Катя, Ани,
че пак забравили са някоя фактура,
но после се усмихва и нарежда:
„Карай, че ни чака кметът на „Надежда!”
Иван Гранитски винаги пътува.
Разнася книги и картини.
Пред него има мека Светлина.
И глътка Обич в Слънчеви градини!
11 август 2020 г.
БАНСКО
На Кристина и Калоян
Тук още броди духът на Паисий
и буди българската свяст…
Под расото се вижда бяла книга,
а църквата отмерва кръстен знак.
Веляновата къща свети
и жив е българският дух,
а Глазне милва ни очите,
дописвайки Вапцаровия стих.
И самоуки майстори те канят
в дюкяни от захлас и самота…
… И грее белота, и обич свети
от къщи, от олтари, от очи.
… И толкова високо е небето
далеч от всички скверни суети!
27 август 2022 г.
ВЪРТЕЛЕЖКА
На внука ми Филип
Краде ми очилата и се смее…
Навярно ще пропише стихове.
А после тръгва в бавен полукръг,
устремен към своя първи връх.
Какво забавно мъничко момче…
Майка му и баба му в захлас,
мислят, че ще става космонавт.
Какъв ли той ще стане
това сега не знае…
… Аз им се усмихвам и нехая,
иска ми се с него да играя!
3 януари 2023 г.
Ямбол
