Петър Андасаров

ПЕСНИЧКА ЗА ДЪРВЕТАТА

Завиждайте,
завиждайте им, хора!
Завиждайте на техния стремеж -
челата си да вдигат все нагоре,
до синьото небе да стигнат.
Завиждайте,
завиждайте им хора!
Завиждайте на тяхната задружност
в трудни часове -
когато екнат бури
и плиснат дъждове.
Завиждайте,
завиждайте им хора!
Завиждайте на тихата им слава -
когато гръм
със трясък ги събори
да падат прави!

СМЪРТТА НА СТАРИЯ СЕЛЯНИН

Насън ли плискат дъждовете?
Земята вика твойто име.
И оживяват по ръцете ти
пътеките - по тях преминали…

А слънцето в прозорците е спряло,
познало себе си в очите ти.
Как тежка е сега раздялата му
със залези и изгреви!

И в тази траурна, прощална нощ
светът е на поклон при тебе.
А аз не мога да повярвам още,
че ти си вече непотребен!

СТОПАНИНЪТ НА ХЛЯБА

По разказа на татко

Надзъртат присмехулно
манекени от витрините
и хора напарфюмени,
а той върви - приведен от годините.

Накривил побеляла капа
посред града минава той -
цигарата с качак захапал -
без близък и без свой.

И никой, никой не съзря
под клепките му къс от мрака.
При него никой се не спря
и може би затуй заплака.

И мълчалив, и страдащ
по улицата мина той -
стопанинът на хляба,
без близък и без свой.