Димитър Данаилов

Те са като хляба и солта,
съчки, на които да се сгреем.
С тях, обикновените неща,
всички вече трябва да живеем.

Съвест, и порядъчност, и чест -
трябват - да ни бъде спорно, леко.
Да звъни като камбана днес
този призив: Всичко за човека!

Хората вървят по своя път,
искат да живеят по човешки.
Вече се изказват, не мълчат,
сочат всички трудности и грешки.

Знаят: мъчно се върви напред,
но вървят от съвест озарени.
Виждат как им маха със каскет
този, който им повярва: Ленин!

април 1989