ТРИСТИШИЯ

Цонка Великова

*
Сламка тъничка -
отляво пропаст, отдясно море.
Едва се крепя.

——————————

*
Стъпка след стъпка.
Изкачвам на живота
пясъчната стълба.

——————————

*
Непрогледна мъгла -
никак не е сигурно
откъде идват стъпките.

——————————

*
Метнала мама срещу дъгата
пъпната ми връв за късмет,
а тя се закачила за теб.

——————————

*
Каза, че никому не ще ме даде.
Прав беше - въздигна ме
на кръста.

——————————

*
Спомените лъжовни били -
виж побелелите коси
и бръчките по челата.

——————————

*
Когато пътищата се скъсят,
пред нас остава
малко неживяно.

——————————

*
Червен светофар
във всички посоки -
време е за равносметка.

——————————

*
Птици ли сме,
за кратко прелетели,
или камъни - да си тежим на мястото?

——————————

*
Безбройни коловози -
не мога да си спомня
къде спира влакът за никъде.