КРАТКОСТИШИЯ
*
Мислите ми някой ако чуе -
не тези, казаните с думи,
а другите, за сродните души,
изречени безмълвно -
нека се обади да си поговорим.
——————————
*
Не съм това,
което мисля, че съм,
но не съм и това,
което вие мислите, че съм.
Аз съм някъде там, по средата,
където никога не се закотвям.
——————————
*
Бягам по моя си коридор
на пистата с препятствия.
Не спъвам и не блъскам с лакти.
Искам да стигна финала,
без някого да нараня.
——————————
*
Ще легна в уличната кал
да не изцапат приятелите
новите се лачени обувки.
Но преминат ли по мен,
ще разбера, че нямам приятели.
——————————
*
Знам как ще се разполовя
при някоя несигурна крачка,
ако загубя равновесие
върху острието на бръснача.
Острието, наречено съдба.
——————————
*
Премина есенната шума,
снегът изтля в пръстта
и пролетният порив отзвуча,
и зноят летен пак е шума.
А аз все още чакам. Докога?
——————————
*
В камината пропуква цепеница,
грижовно ме залъгва,
че с плахи стъпки идва някой.
Не знае, че вече
никого не чакам.
——————————
*
Самотна свещ, догарям тихо.
Страхувам се от порив
на вятър или на човек -
да не ме угаси ненадейно.
Затова почти не дишам.
——————————
*
Поскръцват стъпки по снега.
Нечакан гост ли приближава,
или залутан скитник?
А може мислите ми разпилени
да обикалят тъжни из нощта.
——————————
*
Голямата любов била
да даваш всичко безвъзмездно,
в отплата
да не чакаш нищо.
Здравей, разорение.
——————————
*
Открадни небе от моите очи,
от ласките ми - сила,
в сълзите ми се окъпи,
но думите не слушай -
те може и да лъжат.
——————————
*
Обичам да вървиш срещу мен.
Отначало си чертичка,
после ставаш греда,
а накрая - канара,
до която да се прислоня
и на завет, и на сянка.
——————————
*
Твоето дихание обичам -
да развълнува косите ми
в галопа си задъхан,
когато препускаме
извън пределите на сърцата.
