Лозан Такев

През 2024 година къщата в квартал Еревиш, община Антоново, Търговищка област става на 100 години… А тридесет от тях бяха моите пролети, лета и есени, но понякога и през зимата димеше коминът, а печката напалена с дърва нагорещяваше и стопляше студените и хладни сутрини и нощи.

Снегът - бял и непоправимо чист и красив се провираше през здравеца в двора и издаваше необяснимо усещане за свежест, спокойствие и вечно зелено постоянство.

Тая красота може само да се види на адреса, на който преминаха паметни дни и часове, месеци, години… Те оставиха и голям брой изписани листи, книги, изречения, чувства, влизаха в страниците на Фейсбука и бяха споделяни, коментирани от множество приятели и почитатели на откровеното слово, запечатало миговете на изживяното, намерило своето убежище в забързаните дни на отминалите години…

Тридесет години тук садях и разсаждах здравец в двора край къщата, закупена от русенката Мария.

Тридесет години в квартал Еревиш върху площ от един декар и двеста метра засадих над тридесет хиляди стръка здравец. Почти по хиляда всяка година увеличаваха картината, която рисувах приживе с планинския здравец. Раздавах разсад на приятели и почнах да обграждам двора и отвън, откъм ливадата покрай къщата…

Другите строяха хотели, купуваха къщи за гости с европейски средства, а аз разсаждах здравец с еревишки ентусиазъм и хъс, почти без всякакви инвестиции, помощи и обструкции…

Другите си купиха ЦУМ и Пловдивския панаир, къщи в Брюксел и Страсбург, по други континенти, а аз на моята еревишка планета разсаждах упорито здравец…

Другите разширяваха своите имоти, правеха имения, купуваха къщи за любовниците си в Барселона, а аз неотлъчно разсаждах и поливах в сушавите лета здравеца в двора в Еревиш, на 55 километра от Велико Търново и на 45 километра от Търговище.

Другите продължаваха да ни мамят в парламента и в общините, че се грижат за народа си, а аз продължавах да умножавам зелените стъбълца и зелените листа покрай овошките и каменните пътеки, цветята, розите, чимширите, бръшляна и игликите в двора край скромната селска къща…

И сега не ме вълнуват ни комисиите за имунитетите, нито политическите чадъри и търговците на влияние, а напролет ме радваха единствено розовите пожари на разцъфтелия в изобилие здравец, а в зимните дни снежни преспи покриваха зелената му пелерина…

Там някъде в края на двора в здравеца спи вечния си сън домашният ни любимец, непрежалимата Лея, сибирското хъски, което дванадесет години и половина беше част от нас и от здравеца също. Там беше любимото й място приживе - край оградата и зеленото китайско пано върху мрежата.

Сигурно и аз един ден след онкологичните интервенции ще намеря мястото си там някъде в здравеца и от зеления натюрморт ще си говорим дълго и мълчаливо. Там, в здравеца ще бъдат нашите утрешни срещи и странни диалози…

В него ще оживяват спомени и винаги здрава и бодра, тиха и спокойна ще е паметта ни, приживе оставена с много обич и надежда, че ще продължим да имаме истинския християнски естествен помен за вчера и утре…

От пръст дойдохме.
И на пръст ще станем…
Това са го признавали
и преди мен
по-рано.
Това си го е мислел честно всеки,
вървял,
следа оставил преди мен
по своите пътеки.
Това е истината
и според теория на Дарвин.
Това е изповед
и искрена
и по закона здравен …
От пръст дойдохме
и в пръстта
завинаги остават
имот и вещи,
свят на илюзии
и мимолетна слава…

Търсете ме,
търсете ме,
но не в пръстта,
а тук сред здравеца в градината
сред стъбълцата
и в зелените листа…

юни, 2023 година
кв. Еревиш, община Антоново