Петър Анастасов

Из „Стихове”. Избрано (2022)

Упорито отлагах това време, когато трябва да събера стиховете от досегашните си книги на едно място, но вече няма мърдане.

Мене къде ще ме поместят като му дойде времето се знае, но на стиховете мястото им е в книгата. Аз нямам нищо против ковчега, в който ще отпътувам, но тайно се надявам томчето с избраните от мене стихове да не се превърне в ковчег.

Не си въобразявам, че може да се превърне в птица и да полети към бъдещето, опазил ме Бог, но ще се радвам и на библиотечното му битие. Все пак животът на библиотеките е много по-дълъг от живота на поетите.

Не намерих за необходимо да композирам стиховете си по начин, който би ми позволил да поскрия или да откроя това-онова.

Реших, че е по-честно да представя последователно издадените от мене книги, след като съм избрал от тях онова, което според мене и днес си струва да бъде прочетено.

Не включих в избраното стихотворенията и поемите, които се чувстват по-добре в своето време, в своята истина, в своя творчески статус.

Мисля, че се разбрахме с тях без особени вълнения - аз бях достатъчно внимателен в аргументите си, а те бяха достатъчно горди да запазят вярата си, че един ден може да се върне и тяхното време.

Представям и малкото на брой непубликувани в други книги стихотворения от антологичната ми книга „Любовна лирика”.

Накрая представям и някои от последните си стихотворения, които ще намерят място и в следващата ми книга.

Това е всичко, което държах да ви кажа.

Повече самопризнания ще намерите в избраните ми стихове.