Георги Ганев

Най-резлива, най-утоляващо вкусна, най-зашеметяващо жизнена е водата от малките планински извори. Винаги ме е удивлявал всъщност житейски логичният факт колко емоционално извисен и естетически завършен е гласът на поетите от малките градчета.

Та вгледайте се и в списъка на родните класици - първотворци на нашата поезия. Не са ли повечето от тях дъхави цветя, извисили ръст в малки и китни градинки? Не са ли имената на тези градинки Калофер, Сопот, Чирпан, Трявна, Копривщица… Да изреждам ли още? Назовах градовете - вие назовете поетите.

Аз ще кажа тук две имена с днешна дата - Троян и Денка Иванова. Към щастието да попадна преди години и да живея в този възхитително български град с неговите корени и традиции, природа и атмосфера, интимност на съвременното духовно излъчване, се добави и естетическата наслада да общувам с неговите творци - от майсторите грънчари до ваятелите на сегашното му изкуство.

Бих казал, че троянската шарка в днешната поезия няма как да се получи без оригиналните по своята камерна приглушеност, чиста хуманност и дълбоко въздействие стихове на Денка Иванова. В нейната поезия троянската шарка е българската шарка - творчеството й се явява продължител на една традиция, чиито корени са далече назад в непреходните образци на родния фолклор.

Потвърждение на това е последната засега книга на талантливата поетеса „Дъждове и листопади”, събрала лиричните й откровения в три цикъла с общо 53 стихотворения.

Вместо традиционния похват с биографично-творческа справка за автора, допълнена с негова снимка, на четвърта корица поетесата просто е изброила заглавията на издадените си до момента книги.

И най-важният въпрос - какво е качеството в количеството, т.е. обогатява ли своята палитра творецът с всяка следваща книга, задълбочава ли силата на внушенията и посланията си към читателя - при Иванова намира положителен отговор.

Мен лично ме радва фактът, че емоционалната спонтанност и директност на изказа от първите й книги вече е увенчана с мъдростта на преживяното и носи белезите на една философска лаконичност, която много често кара стиховете да звучат като сентенции, извиращи от самия живот:

От висините сякаш приземил се,
тъй както първи сняг,
ти пак ме изненадваш
с бялото си вдъхновение.

Или:

Обичам
всяко твое вдъхновение
във нощните вселени
на твоите ръце.

Нарочно подбрах два цитата, в които естественият поетичен център е думата „вдъхновение”. Именно това е любовта за Денка Иванова - вдъхновение за живот и творчество, онзи необясним и опияняващ допинг, който кара кръвта ни да ври и ни изстрелва към нови предизвикателства и победи.

В естетиката си любовната лирика на тази поетеса е същевременно демонично чувствена и ангелски извисена. Облечено в една метафоричност, взета сякаш от самата природа, посланието въздейства със своята неповторимост, грабва и покорява читателя.

…Аз съм лудостта на мечтата ти,
която се сбъдва.
И се питаш дали не сънуваш
магията на свежестта -
снагата, аромата ми.
И все повече
се надвесваш над мен.
И ме вдишваш… вдишваш…
И се просълзяваш
от наслада…
Но бодлите ме пазят от теб…

Току-що прочетохте, без първия и последния стих, цялото стихотворение „Розовата роза”. В „Дъждове и листопади” ги има и бялата роза, и черната роза, и жълтата роза, и червената роза, и дивата роза.

И макар да се самоопределя в различни цветове и нюанси на своята женска природа, в поетичното си амплоа Денка Иванова си остава дивата роза - непредвидима, предизвикателна, опияняваща с аромат и отрезвяваща с… бодлите си.

Освен че живописва душата си, поетесата отдава дължимото и на значими в нейната оценка поети, от които се е учила - такива нейни посвещения можем да прочетем в цикъла „Полъхът на времето”.

И тук, както вече отбелязах, най-важна е мъдростта, овладяната емоция на авторката, която разказва „безтегловността на самотата си” без нейните кумири.

И тъй като целта на тази кратка бележка не е да бъде рецензия, което предполага цялостен анализ на новата книга на Денка Иванова, а по-скоро да е отзив, в който посочвам личните си аргументи защо я препоръчвам на читателя, нека кажа: не стават за хербарий тези стихотворения, читателю.

Разтвори „градината”, наречена „Дъждове и листопади”, и вдъхни живите й цветя от думи, талантливо „подредени” от поетесата. Защото тази книга е

кристално езеро -
душата на една вселена.
И тишина оттам извира.

А да чуем тишината е нашата, читателската привилегия, за която призовавам да благодарим на троянската поетеса Денка Иванова.

Колкото до любителите на поезията от Пловдив, те могат да закупят книгата, при това с подписа на авторката, от моята книжарница БЕЛИЯТ ВЪЛК (THE WHITE WOLF) в Дом „Левски” на Малката главна - ул.”Райко Даскалов” 53.

Макар и замислена като книжарница само за пловдивски автори - писатели, музиканти, научни работници, макар и това ясно да е изписано на входа й, искам да уверя пишещите от Троян, че техните книги са добре дошли в моята вълча бърлога и ще се продават там с удоволствие и с усещането ми, че Троян е близо, на една ръка разстояние.

Силно се надявам и Троян да почувства любовта ми. Той няма нужда от гастрольори, които обикалят България и се изживяват като пастири на стадото.

Нека се знае, че колкото и да му остава на този свят, Белият вълк е и ще бъде от добрите, за които всички в „стадото” са му ближни.

А ближните си той нито краде, нито дои - старае се да ги умножава и обгрижва.

2 април 2023 г.,
Бърлога „Белият вълк”,
Пловдив