Денчо Владимиров

От години в Пловдив се провежда (вече със затихващи функции) международното специализирано изложение “Природа, лов, риболов”, на което като журналист съм бивал от самото начало.

Това изложение се превръщаше безспорно в празник и за млади, и за големи - защото е посветено на българската природа, на българската гора. Същата тази наша гора страдалница четири десетилетия разграбвана, опожарявана, изтерзана от бракониери и неефективна закрила от държавата и закона.

И на една от стартовите пресконференции на едно от изложенията преди около двадесет години зададох на участващия в нея тогава пореден неуспешен министър на земеделието и горите въпрос: “Има ли мониторинг на състоянието на българската гора?”

И подкрепих въпроса си с аргумента, че заради бракониерските изсичания и ежегодни мистериозно редуващи се пожари българската гора може да пострада дотам, че да спре да бъде фактор като защитник от поройни дъждове, които могат да започнат да влекат хора и покъщнини по села и градове…

Зададох въпроса си съвсем доброжелателно и очаквах отговора на министъра.

Уви! Отговор не получих, очевидно е нямало нито мониторинг на българската гора по това време, нито министърът от тройната коалиция бе очаквал такъв неудобен въпрос.

Вместо това той ме упрекна, а в мое лице и журналистите в черногледство, пишели сме сензации и сме плашели неоправдано хората.

Голямата зала за пресконференции притихна и като че ли се сниши от тези тежки думи на бройлерния министър, седящите до мен започнаха да се поотместват, не се намери журналист да ме подкрепи в така важния и за онова време мой въпрос.

Почувствах тежки погледи и от “президиума” на пресконференцията - в смисъл „хайде, тия журналисти пак ни развалят празника с техните заяждания и “неправилни въпроси”.

Водещата пресконференцията, служителката от панаирния пресцентър Maрa Тодорова, не ми даде думата да настоя за отговор на въпроса си към въпросния министър на горите и бързо я закри, явно, за да се замаже конфузността и да се „спаси” министъра, показал се така невеж по състоянието на българската гора .

А когато тръгнах след пищното откриване на изложението по залите с експонати, на едно място една от младите горски служителки, присъствала на пресконференцията, ме посочи с пръст и извика: “А, ето го журналистът, който задава лоши въпроси!”

С “лошия въпрос” ме бяха запомнили и други. Горските началници ми обръщаха гръб и се скриваха в кичозните си изложбени офиси, опасявайки се да не би да задам въпроса и на тях.

Скоро мистериозно спряха да ме канят от панаирния пресцентър за пресконференции с ВИП персони, за да не би да задавам и там неправилни лоши въпроси и да поставям така в неудобно положение и бездарните панаирни началства, които се сменяха като чорапи според политическата конюнктура.

Само няколко месеца след моето “пророкуване” за наводнения и повлечени села и покъщнини за лош късмет се сбъдна.

Започнаха проливни дъждове и оредялата изпокрадена и опожарявана българска гора не можеше вече да спира като в “гъба сюнгер” водата, тя нахлуваше в няколко български села и по улиците бе повлечена покъщнина, бяха издавени и животни.

А много скоро Министерството на земеделието и горите бе трансформирано в Министерство на земеделието и продоволствието, очевидно на основата на вече доста наболели и инфектирани проблеми в дотогавашната структура и ефективността й.

Дали има мониторинг на състоянието на българската гора, този “лош въпрос” повече не съм задавал на пресконференция с министри.

Онзи, дето ме обвини в черногледство, вместо да ми отговори на журналистическия въпрос, отдавна не е министър и отдавна не е в политиката. Разкараха го.

Бедата и трагедията с българската гора закрилница обаче е факт и след 33-те години на безвремие и разбойничество…

За “лошия ми журналистически въпрос” си спомням особено тягостно и сега, през лятото на 2023 година, когато виждам как моето “пророчество” се сбъдва повсеместно из страната и се редуват опустошителни наводнения, причина за които, както вече признават и експертите, е изсичането и погубването от пожари на българската гора през годините на липса на ефективен контрол и мониторинг над това национално богатство.

Дано вече го има най-после този мониторинг на състоянието на българската гора и експертите да са изчислили и колко от нея е изнесена и продадена от българи в близки географски ширини, превръщайки страната ни в пустиня.

…В България от векове валят проливни дъждове, без обаче да е бил наблюдаван в миналото този апокалиптичен сюжет на понесени от мътните води къщи, хора, мостове, коли, животни…

Тогава е имало кой да спре пороите - Гората!

А сега тази закрилница е с намалена сила и красота, с тенденция да я нямa за следващите поколения!?

Затова искрено се радвам, когато чувам, че на някъде са започнали пак като допреди три десетилетия, да залесяват.

На мястото на опожарената, изсечена и опустошена българска гора, изникват нови дървета и нека така да продължава.

И това според мен е добра поличба за бъдещето на българската гора, за България и нека, дай Боже, с това мое поощрение да стана и добър пророк.